В няколко поредни публикации ще ви представя доклада, който изнесох на българо-руската литературна конференция, на която присъствах преди две седмици в Камчия. Темата на конференцията бе глобализацията и запазването на националната идентичност, но след като няколко поредни дни слушах критики към глобализацията, реших да променя своя доклад и да представя моята гледна точка как именно съвършеният глобализатор – интернет, ще помогне за запазване и разпространяване на четенето. Целият доклад е доста дълъг, затова съм го разбил на четири отделни части, като тази е встъпителната:
“От 1975 до 1990 г. по френския канал „Антен-2“ се излъчва предаване на име „Апострофи“, посветено на книгите и четенето. За него е запазен най-гледания час - 21:30 в петък вечер, почти винаги на живо, а гости на водещия Бернар Пиво са голяма част от значимите писатели за времето си. Влиянието на предаването е огромно. В следващия съботен ден продажбите на представяните автори са скачали главоломно или са се сривали стремглаво, в зависимост как са представили себе си и писанията си през очите на френската публика.
Представете си предаване като „Апострофи“, излъчвано 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, 365 дни в годината. Винаги достъпно, винаги започващо отначало, винаги анализиращо авторите, които интересуват негово величество Читателя.
Това предаване е интернет. Световният глобализатор, еманацията на страховете за унификация. Това е блатото, в които хвърлените камъни образуват дълготрайни кръгове – и след години ще намерите следите от тях. Световната мрежа не бива да бъде изписвана с главна буква – тя е част от живота, незаобиколима и всемогъща. Тя е близко до религиозно чудо – може да убива, може да възкресява. Всичко зависи как бива използвана.
Интернет променя правилата на играта, независимо дали ни харесва или не. Бъдещето на книгите и четенето е свързано изцяло и единствено с него и това трябва да бъде ясно всекиму. Класическите начини за продажба на книги, на свързването на верига от типа автор-издателство-книжарница-читател, са мъртви. Или поне на последни издихания. Ясно е, че истинската връзка винаги е била една – автор-читател, другото са допълнителни звена, които спокойно могат да се променят, да влизат едни и да излизат други на тяхно място.
Няма въпрос да ползваме или не интернет. Въпросът е един – как да го използваме? Ще се спра на няколко отделни отговора на въпроса и се надявам да ви убедя, че глобализацията не е страшна многоглава хидра, а инструментът, с който всяка книга ще стигне до своя читател. И по-важно – новите книги ще създават нови читатели и новите читатели ще създават нужда да се пишат нови книги. Или да се осигури достъп до хилядолетната литературна съкровищница на човечеството. За всеки и по всяко време. Евтино. Да, ще говорим и за пари.
Следва продължение…
2 коментара:
Е, това ти е по специалността - глобалистика, но това да не ти е дипломна ти работа, с която искаш да ни запознаеш?
По скоро би ми било интересно да си кажеш мнението за онлайн книжарниците и библиотеките,би ли могло по някакъв начин тази връзка /която оскъпява услугата/-автор-издател-книжарница-читател, да се скъси?
Именно в следващата част от доклада ми (който няма ама нищо общо с дипломната ми работа) говоря за онлайн продаването и неговите преимущества.
Публикуване на коментар