Три дни сред райските Рилски езера

    Преди две лета ходих за пръв път на Рилските езера и нямаше как да не се влюбя в това място. Тогава заминах на следващата сутрин след абсолвентския си бал; в резултат на това наслагване на събития се успах, двама приятели ме чакаха куп време на гарата, качвах Рила с тежък махмурлук и впоследствие се разболях, но това не попречи да си прекарам чудесно горе.

   Сега отново продължих традицията, като заминах ден, след като ми мина защитата на дипломната работа. Този път бях предвидливо трезвен като репичка, да не повярва човек. Ще ви разкажа дословно какво се случи, почти без преувеличения и самоизтъквания :) То истината си е забавна сама по себе си.

   Мои спътници бяха колегата Фичо, с който бяхме и миналия път, и сладурчето Тити, която щеше да има прощъпулник в планинските качвания. С нас беше и духовния ми учител (негово Икебанничество), за който ще спомена впоследствие.

   И тримата пристигнахме навреме на гарата (чудо!), но поради недоглеждане (за което съм относително склонен да поема малка вина) чакахме влака на 4-ти коловоз, вместо на 4-ти глух. В резултат той тръгна без нас, но този проблем бързо бе поправен, след като си хванахме рейс до Дупница. Оттам поехме към Сапарева баня и после с маршутка към хижа Пионерска. Последният транспорт силно контрастираше с качването миналия път, когато в едно такси шофьорът гледаше телевизор, докато караше като луд по тесните планински пътища.

   И така започна одисеята. Признавам, очаквах Тити да рухне някъде по пътя, все пак раницата й бе колкото нея и никак не лека. Изненадващо, столичанчето се оказа упорито и се справи чудесно с изкачването, за което трябва да бъде поздравена горещо.

    Към края на прехода видяхме Врага – гадният лифт, който позволява на всеки мързеливец да стигне до езерата. Заради него на половината снимки от езерата има и други хора, около тях бе вавилонско стълпотворение, дявол да го вземе.

    При стигането до първата хижа успяхме да излъжем Тити, че локвата/блатото до него е едно от езерата. Хм, май обещах да не казвам това :)

   Пристигнахме до Рибното в чудесно настроение, но забавлението тепърва предстоеше. Оказа се, че и аз, и Филип сме опъвали палатки само с помощта на по-опитни хора, тоест не бяхме съвсем сигурни за методологията. В резултат започнахме по крайно грешен начин, но се усетихме овреме. Това ни навлече немалко смях от Тити, но го преживяхме. С дружни усилия опънахме палатката, която естетически бе кошмарна, но практически си вършеше чудесно функцията.

 

    Първата вечер се разходихме с Тити около Рибното, хранихме рибките, гледахме залеза и всякакви такива удоволствия, които предлага планината. Студът ни изпрати в палатката още в 22 ч., където тя най-безсърдечно ни обра на покер. Да, срам си е, ама какво да се прави. А дори по някое време почнах да мамя (не ме хванаха заплесите), но срещу късмет  не се играе просто.

   Огън не запалихме по очевидни причини – Деян Неделчев, моят духовен водач, за който споменах, бе минал преди нас и след него ни съчки, ни пръчки. Кошмар ви казвам. През нощта гледахме звездите, но през повечето време зъзнахме усърдно.

   На другата сутрин поехме към езерата, което няма да ви го разправям в подробности. Беше си страхотно, изключая безкрайното количество хора наоколо, някои от които в нетипични дрехи за планината или пък с джапанки, да речем. Имаше доста повече сняг от предното ми ходене.

 

   

   По пътя имаше прекрасни природни гледки, някои от които силно нетипични за планината :):):)

   Вечерта към нас се присъедини тумба планинари, които предната вечер бяха правили нощно качване на Черни връх. С тях падна голям смях, особено при сравнението на формата на техните палатки с нашата. С един от тях – Емо, измислихме нелош метод за изстудяване на алкохол – друснахме шишетата в една от преспите край езерото. После решихме, че има и по-добър начин и след като измолихме пликче от минаващи девойки, го напълнихме със сняг и си отнесохме хладилник в лагера. Липсата на огън (ах, тоя Деян Неделчев!) малко осуети забавлението, но нямаше как.

   На следващия ден в ранни зори потеглихме надолу. При хижа Пионерска имахме псевдорелигиозно изживяване с една шантава лелка, която се опита да ни поучава за 10-те божи заповеди, но Филип в своя свещен атеизъм набързо й обясни защо някои от тях са абсурдни (ето тук има доводи в тази посока). Последва пътуване към София с пълен бус пенсионери, но се преживя и това.

   Изводи: всички изгоряхме доволно, но си прекарахме чудесно. Прочетох 2 1/2 книги, за първата от които вече писах в Книголандия.

  P.S. Всички снимки са направени от двамата ми спътници, моят фотоапарат още е в ръцете меверейски.