19 юли 2010

Три дни сред райските Рилски езера

    Преди две лета ходих за пръв път на Рилските езера и DSCI0281 нямаше как да не се влюбя в това място. Тогава заминах на следващата сутрин след абсолвентския си бал; в резултат на това наслагване на събития се успах, двама приятели ме чакаха куп време на гарата, качвах Рила с тежък махмурлук и впоследствие се разболях, но това не попречи да си прекарам чудесно горе.

   Сега отново продължих традицията, като заминах ден, след като ми мина защитата на дипломната работа. Този път бях предвидливо трезвен като репичка, да не повярва човек. Ще ви разкажа дословно какво се случи, почти без преувеличения и самоизтъквания :) То истината си е забавна сама по себе си.

   Мои спътници бяха колегата Фичо, с който бяхме и миналия път, и сладурчето Тити, която щеше да има прощъпулник в планинските качвания. С нас беше и духовния ми учител (негово Икебанничество), за който ще спомена впоследствие.

   И тримата пристигнахме навреме на гарата (чудо!), но STA50141 поради недоглеждане (за което съм относително склонен да поема малка вина) чакахме влака на 4-ти коловоз, вместо на 4-ти глух. В резултат той тръгна без нас, но този проблем бързо бе поправен, след като си хванахме рейс до Дупница. Оттам поехме към Сапарева баня и после с маршутка към хижа Пионерска. Последният транспорт силно контрастираше с качването миналия път, когато в едно такси шофьорът гледаше телевизор, докато караше като луд по тесните планински пътища.

   И така започна одисеята. Признавам, очаквах Тити да рухне някъде по пътя, все пак раницата й бе колкото нея и никак не лека. Изненадващо, столичанчето се оказа упорито и се справи чудесно с изкачването, за което трябва да бъде поздравена горещо.36953_1469800137600_1011504411_31359533_2106549_n

    Към края на прехода видяхме Врага – гадният лифт, който позволява на всеки мързеливец да стигне до езерата. Заради него на половината снимки от езерата има и други хора, около тях бе вавилонско стълпотворение, дявол да го вземе.

    При стигането до първата хижа успяхме да излъжем Тити, че локвата/блатото до него е едно от езерата. Хм, май обещах да не казвам това :)

   Пристигнахме до Рибното в чудесно настроение, ноSTA50104 забавлението тепърва предстоеше. Оказа се, че и аз, и Филип сме опъвали палатки само с помощта на по-опитни хора, тоест не бяхме съвсем сигурни за методологията. В резултат започнахме по крайно грешен начин, но се усетихме овреме. Това ни навлече немалко смях от Тити, но го преживяхме. С дружни усилия опънахме палатката, която естетически бе кошмарна, но практически си вършеше чудесно функцията.

STA50136

 STA50113

    STA50133Първата вечер се разходихме с Тити около Рибното, хранихме рибките, гледахме залеза и всякакви такива удоволствия, които предлага планината. Студът ни изпрати в палатката още в 22 ч., където тя най-безсърдечно ни обра на покер. Да, срам си е, ама какво да се прави. А дори по някое време почнах да мамя (не ме хванаха заплесите), но срещу късмет  не се играе просто.

   Огън не запалихме по очевидни причини – Деян Неделчев, моят духовен водач, за който споменах, бе минал преди нас и след него ни съчки, ни пръчки. Кошмар ви казвам. През нощта гледахме звездите, но през повечето време зъзнахме усърдно.

STA50143

   На другата сутрин поехме към езерата, което няма да ви го разправям в подробности. Беше си страхотно, изключая безкрайното количество хора наоколо, някои от които в нетипични дрехи за планината или пък с джапанки, да речем. Имаше доста повече сняг от предното ми ходене.

STA50151 

STA50165   

STA50158

STA50168

34512_1469814377956_1011504411_31359667_4288287_n

   По пътя имаше прекрасни природни гледки, някои от които силно нетипични за планината :):):)

34980_1469810177851_1011504411_31359625_7132177_n

   Вечерта към нас се присъедини тумба планинари, които предната вечер бяха правили нощно качване на Черни връх. С тях падна голям смях, особено при сравнението на формата на техните палатки с нашата. С един от тях – Емо, измислихме нелош метод за изстудяване на алкохол – друснахме шишетата в една от преспите край езерото. После решихме, че има и по-добър начин и след като измолихме пликче от минаващи девойки, го напълнихме със сняг и си отнесохме хладилник в лагера. Липсата на огън (ах, тоя Деян Неделчев!) малко осуети забавлението, но нямаше как.

   На следващия ден в ранни зори потеглихме надолу. При хижа Пионерска имахме псевдорелигиозно изживяване с една шантава лелка, която се опита да ни поучава за 10-те божи заповеди, но Филип в своя свещен атеизъм набързо й обясни защо някои от тях са абсурдни (ето тук има доводи в тази посока). Последва пътуване към София с пълен бус пенсионери, но се преживя и това.34642_1469803537685_1011504411_31359564_4407492_n

   Изводи: всички изгоряхме доволно, но си прекарахме чудесно. Прочетох 2 1/2 книги, за първата от които вече писах в Книголандия.

  P.S. Всички снимки са направени от двамата ми спътници, моят фотоапарат още е в ръцете меверейски.

7 коментара:

Георги Грънчаров каза...

Браво! Чудесен излет... И снимките си ги бива, а тази с мацките обира точките... Рилската "Витошка" нещо, а? :))) Аз съм ходил два пъти горе, но и тази година планирам, че последното преживяване беше емоционално снежно през септември...

Nadinka каза...

Страхотни снимки :)
Дестинацията още по-!

Veskoni каза...

Линка към доводите на Фичо вече не работи. Тъкмо го бях прочел и пуснах линк във фейсбук и след малко ми казаха, че страницата вече я няма. Имаше много негативни коментари в статията и може би някой се е оплакал и са я свалили. За щастие кеша на гугъл все още я намира тук:
http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:L6rK9ib0wskJ:freeinfidel.blogspot.com/+Free+Infidel:+%D0%A1%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC+%D0%BE%D1%82+%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B5+%22%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%22+%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B8+%D1%81%D0%B0+%D0%B3%D0%BB%D1%83%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B8&cd=2&hl=en&ct=clnk

Христо Блажев каза...

Наистина мястото е невероятно.
А за махането на тая статия - религиозна цензура в действие. Не е нещо ново за тия заблудени овце, вярващи в разпнат овчар.

Baby каза...

И много обичам колегата си Мария заради тези думи:
"Аз искам от един мъж да има чувство за хумор и да може да опъне една палатка както трябва!"
И когато го каза, изпоприпадахме от смях! Е, това се казва мацка... че сме на едно мнение пък хич не е чудно. ;-) (chuckle)

Христо Блажев каза...

И това ако не е завоалиран присмех за нашите чутовни усилия! Без значение, водих си пространни бележки и не вярвам да имам нови проблеми, а чувството за хумор... хм, де се продава туй нещо??? :)

Baby каза...

Присмехът трябва да е лек като повей на вятър и свеж като детска усмивка! ^^ Мое си правило! ;-)

Иначе съвсем не визирах "подигравка"... Но пък отчетох труда и усилията, които сте положили да се научите на това жизнено важно умение! :-)))

Чувството за хумор... аз го изливам с литри - който може си налива с бидони, други - в черупки от яйца... трети - се давят (не в добрия смисъл). СъдбЪ! :-D ;-)