27 май 2010

Да се смееш ли, да плачеш ли… I част. Първи (не)контакти с МВР

   От днес ще ви разказвам една одисея. image Тя е едва в началото си, но имам усещането, че ще продължи доста дълго. А може и да бъркам. Дано да бъркам.

   Преди две седмици апартаментът ми бе разбит. Откраднати бяха лаптопът ми и фотоапарат. Поколебах се, но все пак повиках полиция и подадох жалба.

   Пет дни по-късно от полицията ми се обадиха, че са намерили вещите ми. Щастлив, отидох там, за да попълня поредния лист с обяснения кой съм, за какво се боря и кое-как се е случило.

   Дотук добре – видях вещите си и надеждата да напиша дипломната си работа в срок се възродиха с пълна сила.

   Но рано бе да се радвам. Оказва се, че има ред процедурни правила, за да мога да си получа МОИТЕ вещи. За беда и най-важният документ – за лаптопа – липсва. За фотоапарата е налице. Светнаха ме, че дори и да имах всички необходими документи, процедурата отнема поне месец – точно периода, в който лаптопът ми е по-важен от всичко на света.

   Преди три дни получих писмо от МВР с името на полицая, който движи делото ми, с номер за връзка и прочие. От 2 дни звъня на този номер. Никой не вдига.

   Днес ходих в РПУ-то. Единствената възможност да се свържа с въпросния човек е да звъня от телефона на входа. Направих го десетина пъти с интервали от по няколко минути. Никой не вдигна. За сметка на това до стойката имаше бележка, че някои служебни телефони не работят. Кои – не се знае.

   Сега чакам въпросният полицай да ми звънне. Инак няма как да се свържа с него. Забавно, нали?

   Очаквайте продължение…

23 коментара:

roskoto каза...

Ако приемеш че откраднатите неща никога не са били намирани ще си по-близо до истината.

Анонимен каза...

rosko , човека каза че си ги е видял ..

Анонимен каза...

всеки път като влизам тука ме лъха една мощна вълна от протест срещу реването от болката и всеки път се чудя от къде идва - от вън или от вътре.все ми се струва, че е отвън.дано да бъркам.толкова е смешен този протест, че да се чудиш да плачеш или да се смееш.

Христо Блажев каза...

Към последния: не влизай. Ще преживея липсата ти.
roskoto, май така трябваше да си внуша още в началото :)

Анонимен каза...

не ти вярвям.вероятно ще се самоубиеш.

Мариана Евлогиева каза...

Съчувствам ти! Мен преди години ме обраха (за пореден път!) около софийския университет. Започнах да звъня на МВР - не заради друго, ами за да има регистриран сигнал, че наред с парите и ключовете там бяха и всичките ми документи за самоличност. Оказа се, че там граничела територията на 2 РПУ-та, и не мога да подам заявление, защото не знам къде точно са ме обрали. Намекнах на дежурния по телефона, че ако бях усетила, че ме обират, сега щях да съм при тях с право на едно телефонно обаждане, защото щях да пребия джебчиите. Добре че един служител на националната библиотека видял как подхвърлят портмонето, от която бяха взели само парите. Та се оправих без "любезното" съдействие на полицията, макар че ми се наложи да сменя всички ключалки, а вече ми беше блокирана и дебитната карта, та карах няколко дни празници без пари, защото имаше 6 почивни дни.

Христо Блажев каза...

И ти си се забавлявала много, Мариана. Очаквам с нетърпение презентацията ти в неделя, убеден съм, че ще падне голям смях с блога на мацката ти :)

Анонимен каза...

Ще помоля приятелите на Блажев, ако е възможно да коментират гениалните му творби.Спрямо коментарите ще мога да се ориентирам относно емоционалното им състояние.В противен случай, читателите които, разчитат единсвено на ума си, за да ги схванат, рискуват да загинат в недоумение.Предварително им благодаря.

Христо Блажев каза...

Ignore

Анонимен каза...

Абе Блажев, всичко, което написа досега влиза в противоречие с последното.Приятелите ти ще си помислят, че си дал паролата си на МВР за щателно проучване на мрежата.Всички знаем, че престъпникът често се подвизава в близост до местопрестъплението, а и историята показва случаи, за които разбираме, друг път въобще и не разбираме, че самите извършители на престъплението официално регистрират престъпление извършено върху самите тях.
За тези детайли със сигурност не знам, но това което знам е, че след кражбата Блажев не е Блажев.

Христо Блажев каза...

Абе анонимник, ако ще коментираш съдържателно, действай, но ако само си щракаш по клавиатурата, нали се сещаш как ще процедирам?

Анонимен каза...

Всичко това е много добре, Блажев, но когато става въпрос за политика и управление, честата промяната в поведението на политика води до абдикиране, въпреки че в последно време наблюдаваме точно обратното в глобален мащаб.Разбира се, всичко си има много логично обяснение, но аз действам по програма, която още не е утвърждавана от нито една система за управление.Следователно и няма как да ти докажа, че ефективността й е неопсорима.Бих желал да работим заедно и за напред.И това е призив към всички.Тези, които 'упорстват' бих нарекъл консуматори, а тези които приемат - дейци.И едните и другите са изключително важни и са добре дошли.

roskoto каза...

Малко останахме нормалните :)

Анонимен каза...

да, интересно схващане се получи, не отричам.въпросът е как се движи, човек когато постоянно играе и двете роли ?

Анонимен каза...

До анонимчо . как се движи ли? Спъва се в сянката си :-)

Анонимен каза...

Ицо, ако си с адвокат ще влезеш вътре и ще те почерпят и кафе.
Като те чета се сещам колко малко са се променили нещата с полицията в райнните отделения...и си спомних пръвия си контакт с 1-ро районно :-)Бях отишла първа доброволно /повече не правя тази грешка/ да дам показания за една кражба на златен пръстен. Една приятелка беше с мен, защото после мислехме да ходим на дискотека /предполагах, че само ще дам показания и ще си ходя - голяма илюзия/.Защо не ме хареса полицая и с какво го озлобих - и до днес се чудя - но така се разви ситуацията, че той се закани, че ще остана 24 часа там /имал право, както ми каза дежурния/ и аз се зарекох повече да не се правя на добра доброволка - нека де ме търсят по телефони и да не ме намират /както ти сега обратно с полицая/ - кво ме грее. Та аз дори не знаех кой беше откраднал златния пръстен, само щях да кажа какво се е случило /макаар че имах един съмнения/ А полицая тогава си спомням, че ми каза - "ами ако бяха откраднали вашите пръстени " Отидох си разплакана от районното и се зарекох повече никакво доброволност. По-късно,за нещастие, и на мен откраднаха бихутата, но нямаше свидетели и така всичко потъна.

isnansi каза...

сянката ви грее, анонимници :)

Христо Блажев каза...

Ха, сега остава и адвоката да наемам. По-добре да си взема нов компютър и да харижа моя на МВР-ту.

Philipotel каза...

А, недей, че след време може да те арестуват за изоставяне на собственост или нещо в тоя дух :)))

Христо Блажев каза...

А, по-лесно ще се хванат за розовите филмчета :)

Анонимен каза...

правилно ! лаптопът е пълен със самоактивиращи се вируси за хакване на МВР мрежа и лоулевъл формат на всичките им сервери за 4 часа на батерия :)))

Мариана Евлогиева каза...

Блажев, чуваш ли се какво приказваш??? "убеден съм, че ще падне голям смях с блога на мацката ти"! Айде моля по-сериозно с блогомацката, тя вече има сериозна фенска маса и е сериозен блогър, на когото никой не се смее! ;-)
Имаме видео доказателства от срещата. :-)

Христо Блажев каза...

Извинявам се покорно. И аз съм фен на нейно височество :)