11 май 2010

Малко Странджа + малко море = рожден ден

   Преди няколко ви писах, че за рождения си ден заминавам в посока Странджа и морето. Намерението ми благополучно се осъществи, макар и с ред неприятни оттенъци. Но като цяло си заслужаваше.

    Разказът ми ще бъде основно в снимки, знам, че не ви се занимава да четете.

   Ако отивате в Странджа, обезателно използвайте магистралата до Бургас и после слезте на юг. Опитът ни да минем по най-преките пътища ни коства кошмарни часове шофиране през безумни пътища с изровена и на места направо липсваща настилка.

DSC08384

   Добре че имахме велколепна шофьорка в лицето на Петя, че инак щяхме да си останем някъде в шубраците.DSCI0002

   За радост началото на похода се забави и успяхме да го хванем. Странджа няма какво да я коментирам, обожавам това райско кътче!

DSC08397

 DSC08401

DSC08413

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

DSC08428

   Сред дебрите на планината присъствахме на интригуващо жертвоприношение, обявено за тракийско. Беше крайно забавно да зяпаш блъскащите се хора, които искат да се докоснат до “тайнството” и да си мислиш как смирено утре ще запалят свещичка в църквата, имайки се за добри християни.

1273578344.64

    Преспиването беше в град Малко Търново, където спахме в местния санаториум в болницата при много приятни условия, да не повярваш. Вечерята беше под звездите в близката местност Църногорово, пътят до която обаче отново постави под въпрос целостта на колата ни, а гипсовия завод, край който минава пътя, промени из основи цвета й.

    Купонът беше на максимум, за моя изненада освен народна музика имаше и великолепни изпълнения със саксофон, а също и ретро музика.

  СНИМКИ НЯМА, защото несериозните колежки от Бургас и Стара Загора още не са ми ги пратили. Там ме има в много нелицеприятни пози с хубави журналистки, но нали съм откровен, бих ги споделил с вас, СТИГА НЯКОЙ ДА МИ ГИ ПРАТИ.

    Хм, вероятно ще схванат намека :)

    На следния ден се отделихме от останалите и поехме самосиндикално към морето. Първоначалният план бе да идем в Синеморец и около устието на Велека, но нямахме нерви да се лашкаме толкова на юг и затова паркирахме в тихото Царево. Там се настанихме на един плаж, който ни предостави обилен материал за снимки – разрушени бунгала, ръждясала пързалка, изобилие от хотели в строеж…

   DSCI0023

 DSCI0022

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

DSC08464

DSCI0020

 DSCI0005

   Все пак имаше и хубави неща като двата красиви лебеда наблизо:

DSC08461

   И подозрителният водолаз недалеч от брега

DSC08476

   Ето снимка на тримата герои…

DSCI0009

   …и моя милост, унесен в спомени за миналото лято, най-хубавото лято…

           DSCI0010

   Това е. Решихме да не преспиваме, за да пропуснем трафика в неделя и се прибрахме благополучно до вечерта.

   Конец.

7 коментара:

yesyesyes каза...

защо ли имам непознато чувство за нетипични емоции докато го чета този материал ? откъде се пръкна тази тежест в облаците ? явно външните фактори са дошли в повече в една от страните ??

Христо Блажев каза...

Не съм сигурен, че схващам смисъла на горните думи.

yesyesyes каза...

това е в реда на нещата ..

Анонимен каза...

Пързалката и бунгалата са като от Припят. Колко ли още подобни места има в България? Дали някой не се е сетил да се развива туризъм по призрачни дестинации, както правят украинците с въпросния Припят :D

Анонимен каза...

Ице, тези, които ти пишат, може би искат да кажат, че някои снимки не са твои и не са от Странджата :-)
В първия момент и аз си помислих за това като видях тези два ЛЕБЕДА - ей, откъде ги намери? Имам чувството, че си си служил с Пауър пойнт/една програма/ и си ги лепнал на снимката. :-)

Христо Блажев каза...

Някои снимки не са мои, вярно, а са на съквартиранта ми, който бе с мен. А лебедите са си автентични до последното перо.

Анонимен каза...

Г–н Блажев,благодаря Ви,на Вас,а и на съквартиранта Ви,за глътката въздух,която ми дадохте с възможността да попътувам отново в своята родна Странджа! Едно райско кътче,което,за съжаление, е жертва на нехайството на корумпираните бг–политици.тTжно ми е като гледам сега как сред паветата и бетона на крайбрежните алеи на Сена в центъра на Париж е проточил снага един истински плаж – с палмите,травата,пясъка,ама какъв пясък,шезлонгите,танците,душовете...И всичко е безплатно...А нашата Странджа...Бъдете здрави и дано вие да пооправите това,което ние съсипахме.
Димо Райков
ПП Бих се радвал да прочетете най–новия ми материал в моя блог ДИРЕКТНО– dimoraikov.blogspot.com –разказа ми ПОМЕН ЗА МАМА –това е пък моето усещане за Странджа.