Преди няколко ви писах, че за рождения си ден заминавам в посока Странджа и морето. Намерението ми благополучно се осъществи, макар и с ред неприятни оттенъци. Но като цяло си заслужаваше.
Разказът ми ще бъде основно в снимки, знам, че не ви се занимава да четете.
Ако отивате в Странджа, обезателно използвайте магистралата до Бургас и после слезте на юг. Опитът ни да минем по най-преките пътища ни коства кошмарни часове шофиране през безумни пътища с изровена и на места направо липсваща настилка.
Добре че имахме велколепна шофьорка в лицето на Петя, че инак щяхме да си останем някъде в шубраците.
За радост началото на похода се забави и успяхме да го хванем. Странджа няма какво да я коментирам, обожавам това райско кътче!
Сред дебрите на планината присъствахме на интригуващо жертвоприношение, обявено за тракийско. Беше крайно забавно да зяпаш блъскащите се хора, които искат да се докоснат до “тайнството” и да си мислиш как смирено утре ще запалят свещичка в църквата, имайки се за добри християни.
Преспиването беше в град Малко Търново, където спахме в местния санаториум в болницата при много приятни условия, да не повярваш. Вечерята беше под звездите в близката местност Църногорово, пътят до която обаче отново постави под въпрос целостта на колата ни, а гипсовия завод, край който минава пътя, промени из основи цвета й.
Купонът беше на максимум, за моя изненада освен народна музика имаше и великолепни изпълнения със саксофон, а също и ретро музика.
СНИМКИ НЯМА, защото несериозните колежки от Бургас и Стара Загора още не са ми ги пратили. Там ме има в много нелицеприятни пози с хубави журналистки, но нали съм откровен, бих ги споделил с вас, СТИГА НЯКОЙ ДА МИ ГИ ПРАТИ.
Хм, вероятно ще схванат намека :)
На следния ден се отделихме от останалите и поехме самосиндикално към морето. Първоначалният план бе да идем в Синеморец и около устието на Велека, но нямахме нерви да се лашкаме толкова на юг и затова паркирахме в тихото Царево. Там се настанихме на един плаж, който ни предостави обилен материал за снимки – разрушени бунгала, ръждясала пързалка, изобилие от хотели в строеж…
Все пак имаше и хубави неща като двата красиви лебеда наблизо:
И подозрителният водолаз недалеч от брега
Ето снимка на тримата герои…
…и моя милост, унесен в спомени за миналото лято, най-хубавото лято…
Това е. Решихме да не преспиваме, за да пропуснем трафика в неделя и се прибрахме благополучно до вечерта.
Конец.
7 коментара:
защо ли имам непознато чувство за нетипични емоции докато го чета този материал ? откъде се пръкна тази тежест в облаците ? явно външните фактори са дошли в повече в една от страните ??
Не съм сигурен, че схващам смисъла на горните думи.
това е в реда на нещата ..
Пързалката и бунгалата са като от Припят. Колко ли още подобни места има в България? Дали някой не се е сетил да се развива туризъм по призрачни дестинации, както правят украинците с въпросния Припят :D
Ице, тези, които ти пишат, може би искат да кажат, че някои снимки не са твои и не са от Странджата :-)
В първия момент и аз си помислих за това като видях тези два ЛЕБЕДА - ей, откъде ги намери? Имам чувството, че си си служил с Пауър пойнт/една програма/ и си ги лепнал на снимката. :-)
Някои снимки не са мои, вярно, а са на съквартиранта ми, който бе с мен. А лебедите са си автентични до последното перо.
Г–н Блажев,благодаря Ви,на Вас,а и на съквартиранта Ви,за глътката въздух,която ми дадохте с възможността да попътувам отново в своята родна Странджа! Едно райско кътче,което,за съжаление, е жертва на нехайството на корумпираните бг–политици.тTжно ми е като гледам сега как сред паветата и бетона на крайбрежните алеи на Сена в центъра на Париж е проточил снага един истински плаж – с палмите,травата,пясъка,ама какъв пясък,шезлонгите,танците,душовете...И всичко е безплатно...А нашата Странджа...Бъдете здрави и дано вие да пооправите това,което ние съсипахме.
Димо Райков
ПП Бих се радвал да прочетете най–новия ми материал в моя блог ДИРЕКТНО– dimoraikov.blogspot.com –разказа ми ПОМЕН ЗА МАМА –това е пък моето усещане за Странджа.
Публикуване на коментар