За връзките и книгите

   Хареса ми един пасаж от книгата на Елизабет Костова “Крадци на лебеди”. Той се отнася до момента, в който един брак/връзка е приключил и трябва да се реши дали ще се запазят отношения или не. Отчитайки аудиторията и личното ми състояние, заменям думата “брак” с “връзка”.

   Тя пише:

   “Хората, чиито връзки още не са стигнали края си… не знаят, че връзките рядко имат един-единствен край. Те са като някои книги, една история, в която обръщате страницата и смятате, че романът е свършил, а има епилог, а след това се предполага, че трябва да продължите да се питате за героите, или да си представяте живота им, който продължава без вас, драги читателю. Докато не забравите почти цялата книга, вие се питате какво е станало с тях, след като сте затворили книгата.”