Вина! Постоянна, скапана, шибана вина! Да си виновен е внушение, убеждение, начин да се чувстваш сдухан непрестанно, да се примиряваш с личната си недостойност и да ти отнемат правото да се чувстваш доволен от себе си и живота си.
За какво говоря ли? За какво ли не.
Чета книги, знаете. Доста книги. И всяка една от тях поотделно ме кара да се чувствам виновен за нещо. Сега чета една, която изследва съвременната хранителна индустрия. Зловещи факти безброй – милиони садистично отглеждани животни, държани на ръба на смъртта, за да бъде месото им евтино и най-важното – доходоносно. Автоматично се усещам виновен, че обичам месо. И с яйцата е същото – носачките са тормозени по безумен начин, за да снасят безброй яйца по крайно неестествен начин. Виновен.
Една друга книга – “Черна книга на търговските марки” – тя наистина дълго време влияеше на действията ми. След прочита й да пиеш кола, какао, да си купиш каквато и да е дреха или обувки – виновен си! Защото “Кока-Кола” не допускат синдикати в заводите си, смазват конкуренцията с мащаба си, имат гадости във формулата си. Защото “Нестле” използват деца-роби в какаовите плантации. Защото всички марки от типа “Найк”, “Адидас” и сие използват детски или мизерно платен женски труд в Третия свят. Каквото и да купиш – трябва да го купиш с вина!
Излез на улицата. Пълно е с бездомници. Аз не умея да ги презирам. Срамувам се, че имам нещо, макар и изкарано честно. Купища хора ровят в кофите. Това се пенсионери – виновен съм, че съм млад. Това са цигани – виновен съм, че не съм дискриминиран и не ме гледат подозрително на всяк крачка.
Работя на две места. Ежедневието ми е запълнено с четене и писане, не с тежък труд, но това също уморява. Ставам в 7 и чета. Лягам в 1-2, за да чета. Това обичам да правя и ми се плаща за това. И какво – усещам се виновен, че не се “трудя” в онзи, традиционният смисъл на думата.
А живота ти? А решенията, които го формират? Примерно да бъдеш с някого и кой да бъде той? От кого зависят? От мен, нали?
Защо тогава трябва да съм виновен за решенията, които съм взел? Когато самолично съм тласнал живота си, накъдето АЗ ГО ИСКАМ. Моят живот и Моят избор.
Егоистично, нали? Да, и от това се чувствам виновен. Че съм направил каквото ИСКАМ, а не каквото се иска от мен.
Мамка му и живот!
Публикации
4 коментара:
Не ми харесва това, че се чувстваш виновен - това означава, че тези книги и филми са постигнали целта си т.е те манипулират. Често обаче в тях пише неща, които много хора с право биха оспорили, но факт е, че авторите им използват манипубативни техники, понякога дори и хипноза чрез използването на определени думи, за да постигнат този ефект. Хубаво ще е да не им се връзваш много и да си живееш живота без намесата на много манипулатори. Успех!
Те не манипулират според мен. Казват истини. Просто животът е изграден от гадости, а ние ги консумираме. И сме виновни за това.
Омесваш истината от книгите и истината в живота - да, това, което пишеш е истина, да - то е прочетено от теб, но като професионален четец, не трябва да се вживяваш в това, което четеш. Въпреки че И виждаш, и знаеш, за нередности навсякъде. Знаеш също, че монетата винаги има и друга страна, а също е добре да знаеш и начините да я подхвърлиш така, че да падне на точно тази страна, на която желаеш. :-) Аз също знам колко вредна е кОлата - пфу, ето хипнотичния ефект на някои често употребявани думи! - но продължавам да я пия и няма да съдя компанията Кока-кола. :-)
Епа прочети "Капиталът" - така вместо виновен ще се чувстваш експлоатиран, щото си скъсваш задника от четене, пък цялата принадена стойност отива в джоба на злия капиталист! :-Р
Публикуване на коментар