14 януари 2010

Сериалите като външна политика на Турция


   Чудни неща се случват по света. Турция, един от сигурните съюзници на САЩ и респективно на техните храненици и протежета Израел (последните например отказват да признаят наличието на геноцид срещу арменците, нали техният Холокост е уникален и неповторим), обяви, че може да прекрати дипломатически отношения с еврейската държава. Причината - унизително отношение на израелския зам. външен министър към турския посланик във връзка с еврейски протест срещу сериал, който ги бил представял като "похитители на деца и военнопрестъпници" (нещо, което е публична тайна, между другото).

   В отношенията с нас - обратното. Братската турска държава печели все повече и повече любовта на нашия народ, и то не с груба пропаганда, а евтина шмекерия - нови и нови сапунки. Не без съдействието на ръководствата на НОВА и bTV в момента те властват в ефира и дори се размножават. Оттук няма как на държавно ниво да има проблеми, след като общественото мнение вече забрави за пропагандата, която са му набивали по време на соца и заобича всички турско и сълзливо. Нищо чудно, че "Атака" губи позиции.

   Ние сериали не правим. Или ако правим, и тук си ги не щем, пък камо ли навън. Което издава, че нищо не разбираме от външна политика.

   За последното е ясно и от това кой е титуляр на поста в момента...

3 коментара:

Чуденка каза...

Хахахаха, хареса ми!
Явно далновидни политици има в Турция - с кадифена ръкавица, сграбчила сърцето на средностатистическата БГ домакиня, ще постигнат повече, отколкото с оръжие и конфликти. Сиреч - прави любов, а не война!

Plamena Markova каза...

И на мен ми хареса :)))

(точно в този момент мама и татко не отлепят очи от телевизора и се чудят какво ще стане с някоя си Еда...)

Христо Блажев каза...

Когато САЩ прилагат плана "Маршал", в условието влиза да се даде достъп до огромна икономическа информация. Това е, за да се откажат СССР. Западна Европа няма избор и приема и практически дава свободен достъп на американския бизнес до всичко. Това е пипане с кадифена ръкавица, славословена и до наши дни.
Когато обаче се влиза с армии, както в Афганистан и Ирак, това е стъпкване с войнишки ботуш. И е глупаво.
Така че да не очакваме турски аскер на наша територия. Но все повече техни фирми ще правят бизнес тук...