Понякога фейсът наистна ме хвърля в някакви размисли. Сякаш от нищото се материализират снимки, спомени, хора от миналото, уж отдавна погребани под лавини от отминали минути.
Една стара снимка, грижливо пазена на хартия. Един скенер. И мераклия да тагне в нея всеки, до който се докопа, с доброто чувство, че сбира в миг купища отминало време и го прави… нямащо. Все едно го е нямало. После първотагнатите допълват липсите и малко по малко всеки бива изровен от своето настояще и забит обратно в миналото. Няма скрито-покрито – какъвто си бил, такъв ще си останеш, казва богофейсът. Фейсбукът е бирникът на настоящето – сбира данък за отминалите времена.
Това ми се случи точно три пъти за месец-два – първо отнейде се появи снимка на стария волейболен отбор – ок. 7 год. изфирясаха в миг. Пустиняк до пустиняка, майно льо (ако не знаете тази дума, бягайте на поклонение в "Резерват Северозапад"). После някой реши, че е нужна група на класа от гимназията – и пак 7 години изчезнаха, а куп бебета (добре, де, преувеличавам малко) увеличиха бройката на класа :). За последно едно друго минало взе, че възкръсна – ехей, 15-16 години се изпариха и пак стоя като идиотче със свидетелство за завършен 4-ти клас в ръка. Бахти машината на времето, ей!
Всъщност е забавно по един особен начин. Ясно е, че старите приятелства е малко вероятно да се възродят, остава по някоя приказка да разменяте през чата и толкоз. И тръпката…
В каква снимка ще се окажа тагнат утре?!
Публикации
2 коментара:
На нечия чужда… от видеозон… като бащата… :Р
Знаеш ли, че това съм го написал преди година и по навик съм го сложил да излезе година напред, пък после ще го довърша. И се случи :)
Публикуване на коментар