Ракийчицата

 

 

    Нещо съм се разписал и вън от книголандската тематика, особено след като “Пъблик Репъблик” ми дадоха трибуна да споделям една седмица мислите си с тяхната аудитория. Вече изтипосах ден 1-ви и 2-ри, третият довечера.

   Та да не опуща да напиша и за ракийчицата, че зимата си отива, а тематиката не е пролетна.

   Ракията я свързвам с дядо. Той прави 4-5 вида и продава на касетка пред къщата. Има си редовна клиентела, които ценят уменията му в това обречено на изчезване умение. Аз никога няма да се науча да пека ракия, подобно е и при повечето мои връстници и малко по малко занаятът ще отмре.

  Винаги, когато ида при дядо, той ми тика в раницата няколко шишета – сливова, черешова, прасковена, кайсиева, гроздова, крушова – последната ми е любима. И зимъска няма нищо по-хубаво от една петдесетка, греяна с мед или не. Нали?

  Защо ви разправям цялата тази идилия? Защото тя е обяснението защо толкова се изкефих на подареното ми от фирма “Ню Лайн Къмпани ООД” шише със сръбска дюлева ракийка по случай Трифон Зарезан. Подаръкът си е подарък, трябва да борим тоя пуст Св. Валентин, но бях скептичен, не съм почитател на купешките ракии в никой случай.

  В случая грешах. Ракията “Жупа” е супа, адски пивка, дъхава и вкусна, както си е редно. В листовката към подаръка имаше куп суперлативи от кой район на Сърбия е, кога са брани плодовете, как е добавян горски мед и прочие… няма да ви занимавам с това. За мен важното е, че има и хубави ракии в нормалния ценови клас, които могат да направят една зимна вечер топла и хубава. Два от видовете могат да се поръчат от тук.

   На снимката аз и колегата Благо се кефим на подаръка, вижте и неговото, доста по-цветно писание.