23 септември 2011

Назад към нелепостта на 90-те в заведение в центъра

  

   image Не съм очаквал, че мога да се върна в 90-те, освен с някоя  любима препрочетена книга като “То” (или вдъхновения от него албум), “Пипи Дългото чорапче”, “Хиперион”, “Енерган 22” или “Дюн”, да речем.  Но се оказа и че най-обикновена кръчма, нова-новеничка при това, може да те върне назад, и то към лошото назад, което едва ли липсва някому.

    Няма да казвам кое е мястото, защото не искам директно да навредя на персонала, но се надявам да им попадне това писание и да се замислят.  

    Имах среща с двама приятели – преподаватели и автори на “Изток-Запад”, с които да говорим за книги, естествено (макар че разговорът отиде изцяло в посока история и митовете в нея, но не за това ви думам). Седнахме на едно ново заведение с вече разпадащи се платнени столове, вероятно втора ръка, в идеалния център, място, край което минават хиляди хора всеки ден.

   След като седнахме, до масата се доближава наперена мацка – около 21-22, без униформа и ни най-малък отличителен знак, че работи на това място. Приличаше повече на клиентка на някое лъскаво заведение с нелеп хаус за музикално озвучение. Взима тя поръчката за 3 бири и по порция цаца и пържени картофи със сирене. След малко идва с две от бирите – очевидно три чаши са проблем, нещо характерно за начинаещи – по време на няколкогодишната ми работа като барман си имах нерядко работа с такива.

   По някое време дойдоха и двете мезета, порядъчно сурови, но това влиза в рамките на нормалното. Прожекторите до масата светнаха с режеща светлина и грешката ни да седнем до един от тях се превърна в не най-приятното преживяване.

   Хубаво, говорим си ние, бирата си тече, нормално. Решаваме да поръчаме по още една тройка и след известно очакване все пак девойката мина отново покрай масата ни – през цялото време нямаше повече от 3-4 маси заети едновременно. Поръчахме по още 3 бири и след 3-4 минути тя пристига… с бармана, който носеше третата бира в различни халби, защото “били свършили” за марката, която си бяхме поръчали. Бегъл поглед показа, че в заведението е заета само още една маса, а халби няма, защото стоят неизмити на нашата и чуждата.

   В този миг мацката заби “Може ли да оправим сметката?”, докато барманът стоеше до нея с мрачно изражение, сякаш подозираха, че се готвим да избягаме, а не сме си поръчали току-що нови бири. Касова бележка? Ще ви се. Попитахме я колко е сметката, за да я платим. Тя плъзна поглед по масата и уверено каза: “6 по 3 е 18… плюс 3.20 (не съм сигурен за точното число, де)…” и замлъкна. Аз й казах колко прави и тя добави “И още 3.60…” и просто зачака да сметна аз колко ни е сметката… Хубаво, платихме, след което двамата се отдалечиха удовлетворени от масата и до нашето тръгване 30-40 минути по-късно си стояха на бара.

   Тъпо е, че всеки мисли, че може да направи някакво си барче, да вземе оборудване втора ръка, да наеме някой си там да обикаля масата и да очаква да печели. Е, няма как да стане.

2 коментара:

Bran каза...

Ицо, моля те, кажи кое е заведението, моля те, моля, искам да отида и да ги направя на луди моляяяяяяяяяяяяя, поне драсни на лична във фейса :-P

Анонимен каза...

Здравей Христо! Много ми е приятно, че "стигнах до теб". Вече чета Книголандия, твоя блог и се радвам, че има хора като теб, тук и сега, в България. Благодаря ти! :)
Но аз виждам как хора като тези описани от теб във въпросното кръчме в центъра, не само печелят, ами се и размножават и развиват. На чий гръб и за чия сметка е това - никой потребител не се и замисля ... Убеден съм, че това е възможно само в изостанали държави, каквато за много голяма моя жалост (все пак сме били и добри ...) е България в момента.
Благодаря ти още веднъж, за това което споделяш с нас! Бъди жив и здрав!