06 октомври 2010

Интернет наистина убива книгата

   Днес започнах да чета една книга – “The Shallows: What the image Internet Is Doing to Our Brains” на Николас Кар, която още в първите си 30 страници затвърди в мен убеждението в нещо, което си мислех отдавна, но не смеех да го повярвам.

   Интернет убива книгата. Не, не заради пиратството, по тази тема имам ясно мнение. Самата същност на интернет – бързото сърфиране през десетки сайтове, пресяването на огромно количество информация, плъзгането на погледа по страниците, системното игнориране на дълъг или плътен текст… всички тези неща ни обричат на невъзможност да четем книги.

   Усещам го по себе си. Като по-малък, преди да съм докосвал компютър в живота си, обикновено хващах книга и я оставях прочетена няколко часа по-късно. Поглъщах наред и помнех страшно много. Това бе естествено като дишането.

   Сега не мога. Постоянно оставям книгата, за да цъкна нещо. Ще ми се да се поразходя. Да си поговоря с някой. Изпускам нишката на сюжета, особено ако е на английски или по-завъртян. И се налага да се връщам. Не помня. Ако не е Книголандия да ми припомня какво впечатление ми е оставила някоя по-незначителна книга (все още помня важните, де), може изобщо да не си спомня името на главния герой например.

   Аз поне съм израснал без компютър. А поколението след мен, които се докосват до него успоредно с научаването на азбуката? За тях книгата никога няма да е разбираема. И то не защото са тъпи. Просто интернет променя мозъците и мисленето ни.

   Шизофренично е. Световната мрежа, която ни дава достъп до милиони книги, ни лишава от възможността да ги прочетем и разберем. Писането на блог, който ми отвори огромни хоризонти и то именно свързани с книгите, май се оказва улица без изход.

  image Чудя се дали мога поне за себе си да променя нещо. Да намаля стоенето пред компютъра, да се помъча да си върна концентрацията сред страниците. Та на мен ми плащат за четене и писане, дявол да го вземе! Мечтаната работа, а има реална опасност в един момент да осъзная, че вече не мога да я върша ефективно.

   Затова в събота ще четем, ще четем с желание. Ние може да сме последното поколение, способно да прочете и осмисли сериозни книги. Да, винаги ще има единици, които ще съумеят да направят това – но масите ще са необратимо впримчени в мрежата.

   Аз не съзирам изход.

8 коментара:

bozho каза...

Странни са ми тия проблеми. Щом много хора са ги забелязали, сигурно има нещо вярно, но поне при мене - когато ровя из Мрежата наистина, рядко спирам да прочета някой по-дълъг текст.
Обаче когато чета книга, независимо хартиена, или на екран, нищо не може да ме изкуши да го "разцъкам", докато чета.

Освен това не мога без да чета книги - сайтове и блогове не могат да заместят книгите. Но наистина, за по-младите, които са започнали с Мрежата, може би ще е трудно да свикнат с книгите.

Христо Блажев каза...

Хубаво е, че не усещаш разлика у себе си. Сигурно кисна твърде дълго тук :)

Светла (една от всичките) каза...

И аз (и не само) имам тези симптоми. Много неприятни и, поне за мен, трудно преодолими.
Виж, тука има дискусия
http://www.librev.com/index.php/discussion-culture/959-2010-07-07-02-33-28
Съчувствам ти и също като теб смятам, че човек трябва доста сериозно да ограничава "кисненето тук". Добрата новина е, че когато съм на село, където нямам интернет, почти нямам проблеми с четенето. Пак не помня бозите, а от хубавите книги остава само най-общото усещане, но то може и от дъртозата да е.

copingkoala каза...

Поне от изследванията, които на мен са ми попадали, излиза, че ровенето в интернет подпомага оптимизирането на селективното внимание.

Както и ти казваш - научаваме се да игнорираме големи количества информация, но не просто да я игнорираме, а бързо да отсяваме и преценяваме какво е релевантно и какво не, за да можем да се концентрираме върху нещата, които ни интересуват/са важни и да не ни разсейват неважните.

Така че лично аз не мисля, че интернет убива книгите и не забелязвам такъв ефект при мен, но пък и аз май съм от интернет-поколението...

Филми каза...

Това са нормални неща. С развиване на технологиите не само книгите ще си отидат, но и вестниците, списанията и т.н.
Ще се печатат само луксозни издания за колекционери.

Guardian каза...

Откровено казано, не смятах, че ще дойде ден, в който и аз ще се присъединя към групата "Не ми остава време за четене". Е, случи се. Не съм чел книга от четири (4) години. Но тъй като не мога без книги, си реших проблема по друг начин. Да, нямам време да си почета в леглото събота сутрин или нещо подобно. За сметка на това намерих начин да си уплътня висенето по спирките, пътуването в градския транспорт, чакането по срещи, извършването на постоянно повтарящи се дейсвтия, които заемат едва 10% от умствената ми дейност. Така че си уплътних и работното време.
Как? Аудио-книги.
Мисълта ми е - който не може без книга, намира време за четене.
По темата: до каквато и степен да сме затрупани с информация от нета, тя е поднесена по начин, който не може да замести едно повествование. Интернет убива времето за четене - в ровичкане по сайтове, чат или "Фермата" във ФБ. Нищо повече.

АИ каза...

Няма нищо по-хубаво от това да си взема книгата (нова или любима стара за препрочитане) да се излегна и да запълня времето до излизане или времето след работа до сън, или просто свободно време. E, сядам и пред компютъра (цял ден работя на него). Нали трябва да видя какви нови книги са излезли, да си харесам някоя, да отида на Славейков, да си я купя...Нееее, убедена съм че книгата няма да умре! Дори да е само за ценители.

Христо Блажев каза...

Благодаря за хубавите мнения, приятели, гледните точки наистина са много :)