Държавата не го обича, обаче Калин Терзийски е ебати пича

   

  Първо – няма да кажа и думица за грамотността на този текст, който цели да внуши, че на “Рефан” им пука за българската култура и изкуство. Нито думица няма да кажа!

   Второ – знайно е, че не съм фен на Терзийски, и то дори не от литературна гледна точка. Сутрин се опасявам, че ще го намеря в хладилника си, а усърдното медийно внимание към него отдавна мина всички възможни граници. Но така е – с малко приятели, но на място, всичко може да се продаде в тая държава. Оборот да става.

    Трето – наистина смятам, че е унизително поезията, дори неговата, да се слага на една нога с гъзотиите на Азис и циците на Николета Лозанова, но “Рефан” бият яко по всички фронтове – каквото се хване в мерника.

  Но да видим какво научаваме от този текст, вън от факта, че преди няколко месеца Терзийски предвождаше нещо като протест пред Министерски съвет с безумното искане библиотеките да получават финансиране, с което да са задължени да изкупуват книгите на българските автори (знайно кои, не всички, естествено!) – осигурен пазар като в соца. Сигурно и АБК ще осигурят списъка със заслужилите, разбира се.

     Научаваме, че институциите в България не помагали на българските творци, защото не искали да дадат пари на въпросния Терзийски да преведе книгите си на чужди езици, за да може той, цитирам: “да направя достояние на света частица от българската култура”. Защо точно неговите книги, доста спорни откъм литературни достойнства (четох няколко разказа от един сборник и се отказах да се занимавам, Книголандия си има мяра, но чета мнения на хора, които разбират от литература доста повече от мен), не се знае – но държавата БИЛА НЯКАКСИ ЗАДЪЛЖЕНА да му помага да се превежда и издава на чужди езици. Брях, имаме си жив класик, самоосъзнал тежестта и достойнството си и готов на всичко да защити позицията си.

   И сега – благодарение на чудесната и мила фирма “Рефан” (които със сигурност са платили неизмеримо по-големи хонорари на културните институции Азис и Николета Лозанова за реклама), Калин Терзийски ще получава пари да си превежда САМ творбите си.

   Тоест с тези пари той не само няма да наеме професионален преводач да изпълни мечтата му, а ще си плаща на себе си да свърши това, което – ако би имал желанието – можеше да направи и без пари, все ще успява да плаща сметките с писане за това и онова списание. Разбира се, аз не знам – може Терзийски да е страхотен преводач от български на английски (вероятно за тоз език говорим) – но позволете да се усъмня леко в този факт. И да недоумявам защо продължава систематично да се оплаква от държавата, която не ще и не ще да дава пари за какво ли не.

   Аз не разбирам от много неща. И съм доста злобен често, с право или не, но подобен абсурд отдавна не бях виждал. Може би думите на писателя са интерпретирани неправилно – може би е имало нещо друго предвид – това не знам. Виждам какво пише. И ми е тъжно за десетките прекрасни наши автори, които никога, ама никога няма да попаднат пред камерите, няма да бъдат преведени, няма да получат пари от някоя фирмичка за реклама. Ама пишат, мамка им, пишат от сърце и душа. Тях уважавам безмерно!

   Знам, че ще си навлека гнева на фенското войнство Терзийсково, които се кълнат в него по неясни за мен причини и го защитават от всяка критика, сякаш е безгрешен като папата. Но смятам, че трябваше да напиша това, само с мили хвалебствийца и потупвания по рамото докарахме литературата до кривата круша. И да превръщането й в хилав и не задължително талантлив придатък на добри маркетинг умения.