За интернет и книгите – част II

   Втората част от доклада, който изнесох на българо-руската литературна конференция в Камчия. Първата част е тук.

Дългата опашка

    Крис Андерсън описва едно явление, което уместо е нарекъл “дълга опашка”. Представете си един тревопасен динозавър с дълъг врат и още по-дълга опашка. Сега по него ще нанесем различни книги. При главата на динозавъра са най-хитовите, които продават милиони бройки – Стефани Майер, Дж. К. Роулинг и кой ли още не. Слизайки надолу към тялото, идват и средните по продажби автори – тук ще влязат например класиците, които винаги имат публика. Освен тях са и множество писатели, които не са достигнали глобална популярност, но продават нелоши бройки.

   Тъй като всяка книжарница има ограничена площ, там ще бъдат изложени тъкмо тази бройка “оборотни автори“, което и ще насърчава още повече само тяхната продажба. И унификацията на вкусовете, от която толкова се страхуват всички.

    Именно тази „класическа” система на книгопродаване е заплаха за нас. Натискът да се пишат „продаваеми” книги, защото само за тях има място по книжарските рафтове, води до силен уклон към уподобяване на модните към момента жанрове. А различните, уникалните книги – те не могат да се вмъкнат в тази направо порочна система на формиране на читателските вкусове.

   Само че търговията през интернет променя системата. С минимални разходи в една онлайн книжарница могат да се продават хиляди от тези автори, чиито книги инак нямат никакъв шанс да застанат пред читателя в книжарницата. Както казах, това не са слаби автори – просто не са оборотни, което нерядко си е достойнство.

    И най-важното, на което трябва да се акцентира: ролята на продажбите на хитовите заглавия при главата е заличена от дължината на опашката – оказва се, че продажбите в нейното протежение (което е неограничено и никога не стига до 0 – всяка книга би намерила няколко читателя поне) сумарно надминават хитовите писатели, колкото и нависоко да са те. И това ще се засилва, защото десетки нови автори публикуват всеки ден.

    Това е ключът – да можеш да изложиш това, което имаш. А не да се оплакваш, че читателите не те търсят. Те не могат да търсят нещо, което не им е достъпно, нали?

   Следва продължение…