“Ше им еба мамата мангасарска!”

    Вчера в трамвая зад мен седнаха двама гимназисти – 11-12 клас. Бяха нервни, напрежението извираше от резките им движения, насеченото дишане, късите реплики. Бях се вдълбочил в прекрасните разкази на Деян Енев, но репликата “Ше им еба мамата мангасарска!” прикова вниманието ми.

   Разговорът между младежите – видимо не дебилчета, не и мамини синчета – нормални атлетични момчета, единият с голяма татуировка на ръката – пое в посока, зловещо позната ми от родния Видин: “ще взема нож и ще ги изколям тия мангасарчета”, “петима ми скочиха, мама им мръсна”, “говорих с брат ми, ще се върнем с кола негови хора”, “тия трябва да се избият” и прочие.

   Постепенно позаглъхнаха, само единият повтаряше през минута-две тази фраза: “Ше им еба мамата мангасарска!”.

   Самонавиваше се. Самодоказваше си, че е готов на всичко. Че е вече мъж и трябва да го докаже с агресия. А според мен беше наплашен и искаше да забрави случилото се.

   “Ше им еба мамата мангасарска!”, чух за последно, когато станах и слязох на спирката.

   Не знам дали ще изпълни заканата си. Знам, че тази злоба, примесена с повече страх, отколкото момчето би си признало, ще му донесе беди.

Да се награждаваме според заслугите…

       Това горе съм аз. Издигнах надписа двукратно по време на церемонията по връчване на наградите “Рицар на книгата”. 

   Министър-председател. Кибер-полицай. Редактор с основно задължение копиране на прессъобщения. Това са трима от досегашните носители на приза “Рицар на книгата”, които днес пресветлата организация АБК връчи за поредна година. Низините още не са достигнати.

   Г-н началникът на АБК и “Сиела” най-безцеремонно изцепи, че проблемите на българското книгоиздаване идвали от “комунизма в интернет” и тези, които са против АКТА. Лично аз останах поласкан от това определение, макар да се нямам ни за комунист, ни че съсипвам книгоиздаването с четенето на книги от Читанката. Но според АБК всички вие – четящите – сте врагове на книгоиздаването. Срамувайте се. Вие сте виновни!

   В област печатни медии рицари станаха “Стандарт”. Да, онзи, жълтурестия всекидневник с нелепите заглавия и трибуна на всяка езотерична и псевдонаучна шарлатания, която се пръква по света. Същият, чието издателства бълва псевдоисторична литература. И тези получават награда, пряко свързана със знанието, с културата. Е, няма такава пародия.

   В онлайн медии спечелиха колегите от “Библиотеката”. Жоро, Девора, чест и почитания, нищо лично към вас, уважавам безкрайно труда ви и ви благодаря, че сте част от журито на книжните награди “Книга за теб”. Създали сте малко и уютно местенци за книгите, които харесвате – чудесно.

   Надявам се да не си разваля отношенията с вас, ако кажа, че Алекс заслужава тази награда отдавна. Заслужаваше я още повече и миналата година, но май никога няма да я получи, защото не си пада по хваленето, което интересува абекайците. Аз знам какво е да работиш ежедневно за сайта си. Смея да кажа, че и Книголандия би заслужила номинация за тази награда, не виждам причина да крия, че влагам адски много усилия в блога си и се радвам на прилична аудитория. Но не хваля всичко. Не харесвам куп автори на “Сиела”, воглаве със свръхоборотния им Терзийски. Осмелих се да не харесам последните книги на Секулов и Карабашлиев. Ами ще видя номинация през крив макарон, естествено. Но казвам сега – не бих приел такава. Просто не желая.

   АБК са вредни за българското книгоиздаване. Или най-малкото безполезни, ако думата “вредни” ви е силна.  За мен те са компрометирани, оплетени в интрижки, полицейски акции, отказ от защита на книгата – да чувате нещо за сваляне на ДДС-то?

   Още веднъж – честито на победителите.

Книгосрез XXXIX

 

 

Пикливост на всеки 10 метра

 

   Не вярвах, че може да има по-пиклива физиономия от тази на трагичния медиен герой Калин Терзийски, който с погледа си на човек, ударен злостно от живота, продава повече книги от който и да е нашенски писател, нямал щастието да се алкохолизира на младини, но се оказа, че бъркам.

    Този лик е из цяла София. Не се срамувам да кажа, че ми се повръща от него.

   Може човекът да си е симпатичен, де да знам, но решението да го заснемат с тая физиономия е ужасяващо и потрисащо. Бедните животинки, които ще останат неосиновени.

Признавам, аз съм Сатаната-комунист, недъгав и душевно-ампутиран

 

   До момента не осъзнавах своята същност. Г-н Грънчаров бе така любезен да ме осведоми за нея и без неговото разрешение копирам прекрасната му статия, посветена на мен, провокирана от един статус във “Фейсбук”, който той е дал в началото.

   Г-н Грънчаров е известен с това, че всеки, който не е вярващ в класическата – православно-мистична – форма на християнството, е тъп, духовно нищ, задължително комунист и слуга на дявола. Аз съм поласкан от тези определения искрено, все си мисля, че подобни текстове помагат на борбата ми за срещу суеверията и религиозните бълвочи.

  Позволих си да оцветя любимите ми места, които демонстрират всемогъщото човеколюбие на християнина г-н Грънчарова, който е искрено загрижен за мен и страданията, които ми предстоят в ада…

 

 

  Пример за това колко страшна е атеистичната бездуховност: същинска пустиня е тя!

     В навечерието на страстната седмица Христо Блажев, блогър, млад човек и "професионален читател", както сам се определя, е счел за необходимо да напише във Фейсбук едно твърде патетично, любопитно и показателно заради невероятната си наивност (да не употребя друга, по-точна, ала обидна дума дума!) възвание срещу вярата и вярващите в Бога хора; получила се е не по-малко показателна дискусия ; по-долу публикувам изказването на Хр.Блажев, а под него и мой кратък коментар, който нямам възможност да публикувам във самата дискусия във Фейсбук; ето:

   До всичките ми вярващи приятели, особено тези, които взимат библията насериозно и са убедени буквално, че Иисус е физически умрял и после възкръснал (о, любима Z-та световна война).
    В следващата седмица нямам ни най-малко намерение да съм мирен и добър по отношение на вашите убеждения и празнични душетрептения. Векове наред църквата ефективно се е разправяла по най-брутален начин с всеки, който поставя тази измишльотина под въпрос, затова е абсурдно да се поставя като морално укоримо сегашното щастливо положение да мога да се гъбаркам с нея и догмите й.
   Ииус не е възкръснал - прочетете си сами евангелията и вижте купищата разминавания между анонимните автори (имената са сложени наслуки, приятели), които десетки години по-късно (!) записват на гръцки устни свидетелски показания на селяни, говорещи арамейски, които са чули историята от приятел, който я е чул от приятел и т.н., спомняте си разваления телефон. Няма нито едно истинско доказателство, че това събитие се е случило. Нито едно. Примирете се.
   Но да не се отклонявам, има да пиша доста за тези неща. Уважавам Великден само и единствено като семеен празник и удобен момент да си почина от работната суетня. И сериозно - чукането на боядисани яйца как си го навързвате с тайнството на хипотетичното възкресение?!

    На горната заявка за дискусия , която, както казах, по-нататък се е разгоряла (до този момент има повече от 100 коментара!), и при това е една крайно многозначителна, моя милост, разбира се, нямаше начин на не напише ето това, та да сипне малко масълце в в самата дискусия:

   На мен лично ми се струва и все повече се убеждавам, че с атеисти да се спори за Божиите тайнства е абсолютно лишено от смисъл, понеже на атеиста просто му е ампутирано чувството, което е потребно, за да се постигне величавият духовен смисъл на тия тайнства.

   Но има още едно основание да не се налага да се спори с атеисти: защото самите атеисти така хубаво показнат скудоумието си, излагайки "аргументацията" си, че просто е грехота човек с разумни аргументи да се опитва с нещо да разваля това тържество на скудоумието. Ето затова изпитах невероятно наслаждение като изчетох написаното от г-н Блажев; тоя път сякаш е надминал самия себе си! Браво! Възхитен съм направо! Велико! Такива "аргументи" дава, че направо е възхитителна нелепостта им; човек просто трябва да й се любува, нищо повече.

   Тъй че в случая трябва да се водим ето от тази максима: няма по-голям враг на атеистичното скудоумие от самото него; това, което то самото може да си направи, никой друг не може да му го направи; съсипващи са "аргументите" Ви тоя път, драги г-н Блажев! Наистина се възхитих, страхотно е всичко, дето сте го написал. Даже децата в детските градини разбират по-добре смисъла на тия велики религиозни тайнства, ала Вие лично не можете, не Ви се удава, и поради това всичко, което сте напила, издава тоя Ваш недъг. Иска се друга настройка на душата и духа, за да се докоснете до тях, ала ето, не успявате.

    Но за сметка на това си личи колко е потребна на душата Ви тази велика Истина, що се съдържа в религията и вярата; голяма духовна жажда изпитва душата Ви; затуй и четете книги като бесен, ала духът Ви все не успява да се добере до същинското духовно съдържание, до съкровената истина на нещата; четете, работете, търсете, аз имам надежда, че един ден черупката, в която е обвита душата Ви, ще се счупи и духът Ви най-накрая ще постигне свободата си; страшна е атеистичната бездуховност, същинска пустиня е тя, а голяма жажда Ви мъчи, личи си с просто око.

    Дерзайте! Ала мъките ви са ужасни, моите съчувствия! Но имам и една молба, понеже Ви ценя: възпирайте се отвреме-навреме, въздържайте се да пишете глупостите, които Ви идват на ума, само ще спечелите от това, та да престанете да се излагате чак толкова. Давам Ви тоя съвет, защото на моменти ми е мъчно за Вас. Това исках да Ви кажа! Приятно прекарване на страстната седмица и на великденските празници!

   Добавка, която написах по-късно: Най-интересното ми е, че г-н Блажев е нещо като "ходеща енциклопедия" на всички до една догми на т.н. "научен атеизъм" на комунизма; няма нито една догма, която това момче да не е възприело, което наистина е равностойно на чудо! Да, понеже е млад човек, аз не мога другояче да изтълкувам този феномен. Изглежда в него се е вселила душата на някакъв атеистичен пропагандатор на комунизма от най-ранните му години, от 30-те години на сталински СССР, това момче е получило такава една душа, поради което и неспирно бълва всички до една догми и простотии на същия този пропагандистки агитпроповски "научен атеизъм" на комунистическото мракобесие спрямо религията и духовността...

Фейсбук като сбирник

     Понякога фейсът наистна ме хвърля в някакви размисли. Сякаш от нищото се материализират снимки, спомени, хора от миналото, уж отдавна погребани под лавини от отминали минути.

   Една стара снимка, грижливо пазена на хартия. Един скенер. И мераклия да тагне в нея всеки, до който се докопа, с доброто чувство, че сбира в миг купища отминало време и го прави… нямащо. Все едно го е нямало. После първотагнатите допълват липсите и малко по малко всеки бива изровен от своето настояще и забит обратно в миналото. Няма скрито-покрито – какъвто си бил, такъв ще си останеш, казва богофейсът. Фейсбукът е бирникът на настоящето – сбира данък за отминалите времена.

   Това ми се случи точно три пъти за месец-два – първо отнейде се появи снимка на стария волейболен отбор – ок. 7 год. изфирясаха в миг. Пустиняк до пустиняка, майно льо (ако не знаете тази дума, бягайте на поклонение в "Резерват Северозапад"). После някой реши, че е нужна група на класа от гимназията – и пак 7 години изчезнаха, а куп бебета (добре, де, преувеличавам малко) увеличиха бройката на класа :). За последно едно друго минало взе, че възкръсна – ехей, 15-16 години се изпариха и пак стоя като идиотче със свидетелство за завършен 4-ти клас в ръка. Бахти машината на времето, ей!

   Всъщност е забавно по един особен начин. Ясно е, че старите приятелства е малко вероятно да се възродят, остава по някоя приказка да разменяте през чата и толкоз. И тръпката…

   В каква снимка ще се окажа тагнат утре?!