Едва сега Джоуи осъзна какво точно означава „поразителен“. Джена притежаваше онази въздействаща красота, от която замира всичко наоколо, дори и дейността на жизненоважните органи на гледащия. Тялото, кожата и костната ѝ структура превръщаха чертите, на които се беше възхищавал в други „хубави“ момичета, в грубо подобие на красота; дори и снимките не можеха да уловят изцяло излъчването ѝ. Косата ѝ беше гъста, лъскава и червеникаворуса; Джена беше облечена с широко спортно горнище на „Дюк“ и долнище на пижама от трико, което вместо да прикрие съвършенството на тялото ѝ, демонстрираше способността му да преодолява торбестите дрехи. На каквото и друго да спреше очите си Джоуи, то просто крещеше, че не е тя, а е нещо обикновено, долнопробно, банално. Но когато все пак крадешком насочи погледа си към нея, умът му беше твърде скован, за да регистрира какво виждат очите му.
“Свобода”, Джонатан Франзен
Няма коментари:
Публикуване на коментар