Беше тънка и стройна, две несправедливи думи, за да се каже каква беше тя, и носеше кожено палто – почти черно, почти дълго, почти красиво. Целият сутрешен вятър бе минал през русата й коса, напомняща нейното бяло и мрачно лице – две несправедливи думи, – и поставяше света изправен и ужасно самотен пред нейните черни очи, нейните очи, които се нахвърляха върху нещата като два орела, два повея от зелена тиня.
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар