Тя беше невъзможна. Невъзможно красива, невъзможно беше и това, че разговаряше с него, беше така невъзможно реална, че какво друго можеше да представлява тя самата, освен сън? Нозете ѝ сигурно се носеха на сантиметър над земята. Ако я докоснеше, кожата ѝ щеше да се окаже от стъкло и да се пръсне на парчета. Ако се вгледаше отблизо в ръцете ѝ, щеше да види, че са прозрачни, така прозрачни, че през тях ще може да се чете.
“Жената-жерав”, Патрик Нес
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар