28 септември 2010

Стъклен дом

   Студено е. Преспите са затрупали земята като погребален image саван. Вятърът бушува, подчинявайки хората на своята воля. Те смирено се привеждат пред силата на повеите му. Роби.

   Стоя на завет. Няколко струпани кашона делят ме от земята. Дрехите ми са видяли много стопани и лета. Нямам нищо на този свят. Свободен съм.

   Имам стъклен дом. Дом за душата ми. Отварям бутилката и отпивам с наслада. Алкохолната магма се втурва по жилите ми, дарявайки топлина.

   Душата ми се отделя. И влиза в своя стъклен дом. Там й е по-добре.

2 коментара:

Philipotel каза...

А, хубаво - напоркал си се. Като прочетох заглавието се притесних, че си почнал да гледаш сапунки.

Христо Блажев каза...

Хехе, това бе идеята :)