Всичколандия

Хм.

2012-01-26T18:09:00.001+02:00

Хм, май направих едномесечна почивка тук.
За какво ли да пиша, всичката ми енергия отива в Книголандия :(

Колко банално: искане за подкуп на митницата

2011-12-22T15:16:00.001+02:00

До момента никога не ми бяха искали подкуп или по-точно – да дам нещо да се “почерпи”. Сигурно защото нямам кола. Но се вбесявам, когато някой приятел през смях се похвали как се е разминал с 20-50 лв. за катаджията, когато е бил сгащен с провинение. Защото това е безумен кръг, от който страдат всички.

Какво ми се случи обаче вчера?

Трябваше да ида до митницата да освободя един колет с неясен подател. Вече бях минал през централна поща, за да взема един колет с книги за превод от издателство “Брокман” и мислех, че вероятно става въпрос за същия колет с раздвоени документи, но се оказа, че е друг.

Попълних си чинно личните данни и ме пратиха при една жена - главната героиня на нашия корупционен разказ - чието име няма да споменавам засега, защото ме предупредиха, че без доказателства мога да си навлека дело за клевета. Интересно е обаче, че жена със същото име и на същия пост преди месец е била задържана за участие в контрабанден канал и след самопризнания е освободена срещу подписка. Дали е същата – не знам, но ако е възможно уличен човек да продължава да работи на митницата…

Та тя ме попита какво има в колета и имам ли документ за заплатената сума. Аз мислех, че това е личен колет и обясних за предполагаемото съдържание, както и казах една сума, за която тя ме предупреди, че ми трябва платежно доказателство, и върху която трябва да платя данък.

Бяха ми казали,че може да се наложи да платя ДДС и нямах проблем за това. Тръгнах с въпросната жена (гримирана безобразно тежко за подобна длъжност, между другото) и още една жена към мястото, където е колетът ми, който трябвало да бъде отворен, за да се види съдържанието.

По пътя нашата героиня изостана с мен и ми каза, че съм щял да си получа безпроблемно колета, ако й дам нещо да се почерпи. Аз я изгледах изумено – честно, за първи път в живота ми попадам на подобна безцеремонност – и отговорих, че предпочитам нещата да си минат по реда. Тя вдигна рамене и започна да ме убеждава, че не можело да си взема колета, че само тя щяла да ми го даде, но да съм внимавал да не ни чуе другата жена и прочие.

Аз си замълчах, защото се чудех какво да отговоря, честно – да запазя лицемерно уважение или да й кажа да си гледа работата по не много дискретен начин.

Стигнахме през девет земи в десета – в помещението с колетите. Там беше и едно момче в сходна ситуация, чийто колет беше разрязан първи и се установи, че в него има шапка. Както и се очакваше. Не знам дали си получи пратката без проблеми, мисля, че да.

През това време забелязах, че на моя злополучен пакет си пише издателство “Брокман” и се усетих, че това не е пратката, която мислех, че е, а е още един колет с книги за издателството.

Вече уверено им заявих, че стоката не е с търговска цел, не съм заплащал нищичко за нея и че това са книги за превод. Госпожите се спогледаха, но по тежината на пакета прецениха, че може да се има доверие на думите ми и няма смисъл да го режат. Дадоха ми го без повече пререкания.

На излизане попитах нашата героиня как е името й. Тя ме погледна стреснато и каза, че то не било от значение и се отдалечи забързано. Аз пък се обърнах към колежката й, зададох същия въпрос и получих отговор. В това време другата се върна и ме попита защо ми е името й. А аз й казах, че обичам да пиша в интернет и смятам да опиша преживяването си.

Физиономията й за миг се вкамени, а после се разтече. Започна едно безкрайно обяснение да не съм й съсипвал живота, че идвали празници, че защо съм искал да опиша случката, какъв съм бил и защо съм постъпвал така. Аз просто й обясних, че такива като нея са ми противни и че именно заради тях сме на това дередже. Патетично, но искрено. Бях бесен тази хленчеща лелка, която допреди малко ми наглееше най-безцеремонно.

Опита се да ме гони и по улицата и да се обяснява, но я срязах и си поех към работа, прекипял до немай къде.

Знам, че нямам доказателства. Ще пусна сигнал до органите, пък да видим. А се надявам да получа и други колети, срещата ще бъде безкрайно интересна…

ЦСКА – гара разпределителна

2011-11-21T08:16:00.001+02:00

ЦСКА готви грандиозен проект за зимна селекция. Клубът ще опита да вземе четирите най-големи звезди на Литекс, като мениджърът Драголюб Симонович вече е стартирал преговори с президента на ловчанлии Гриша Ганчев за привличането на Петър Занев, Георги Миланов, Александър Цветков и бразилеца Том.
Схемата е "червените" да купят карето за 1 млн. долара, но при продажба зад граница на който и да е от тях, Литекс ще получи 90% от трансферната сума, докато в касата на ЦСКА ще постъпят едва 10%. (http://www.sportal.bg/news.php?news=335544)

ЦСКА иска да привлече двете звезди на Черноморец (Бургас) Анеси и Жужу. За целта собственикът на червените Димитър Борисов се е срещнал със старши-треньора на акулите Димитър Димитров, за да дискутират евентуалната сделка. (http://www.sportal.bg/news.php?news=335942)

Отдавна не съм коментирал футбола, то какво ли да му коментираш? Но горните два цитата ме хвърлиха в дивно недоумение как могат подобни нелепици да избликват и още повече да се приемат безкритично.

Не толкова отдавна титаничните собственици на ЦСКА, поемайки властта, обещаваха да направят изцяло български отбор, да залагат на школата, да търсят развитие на отбор с бъдеще, на създаване на стабилна база за успехи във времето. Сега за това не се и споменава, защото бизнесът трябва да се изплаща. А това не става толкова лесно.

Затова се поглежда към славната традиция на армейците да се прилапват най-силните играчи от първенството с всякакви възможни методи – основна причини за купищата титли в тяхната витрина. Все пак тимът на Партията и Армията трябва да е солидно титулуван, разбира се. Но да не се отвличам, тези неща са си ясни.

Да се върнем на горните два цитата. Какво излиза от тях? ЦСКА не е отбор, това е гара разпределителна – временна сбирка на куп играчи от различни отбори, които са разположени на сергията, цъкат демонстративно заедно известно време, колкото да бъдат забелязани – и продадени в чужбина.

От това положение печелят:

1. Клубовете-собственици, които не трябва да плащат големи заплати, да наемат кадърни треньори, да се притесняват дали тимът губи или печели. Парите ще дойдат от ЦСКА, ако далаверата стане.

2. ЦСКА – трупа се нова слава, дуят се мускули, Титаните си бетонират бизнеса и политическите протекции, печелят и пари, макар и малко, от чуждите играчи. Пак се твори “история”, пак се блее за “историческа предопределеност” и други подобни дивотии. Колелото може да се завърти отново…

От това положение губят:

1. Всички други клубове, които ритат нахалост, но не могат да завъртят пари заради центрирането на първенството около бизнес-схеми от типа на цесекарската. Единственият изход е да се създаде или нов бизнес-център с много, много пари (Лудогорец), или да се присламчат към далаверата с препродажбата.

2. ЦСКА – школата отива нахалост, клубът става бизнес-организация за препродаване на оборотна стока – перспективни футболисти. Предприятието е вече футболен клуб само привидно.

Това е безумие от изключителен порядък. И ми е много любопитно, независимо от фенската ви принадлежност, какво ще кажете за него. Или как може да се оправдае подобна завера?

А по темата за създаване на третокласна лига, щото в евротурнирите много ни бият, просто няма да коментирам.

Увеличи шанса си за печелба от тотото с 50%!!!

2011-11-03T11:28:00.001+02:00

Няма лъжа, няма измама! В момента чета книгата “Голямата измама с холестерола”, която доста убедително громи изобилие от псевдонаучни медицински факти. Редом с тях, както и при “Псевдонауката” на Бен Голдейкър, авторът крайно саркастично обяснява как недобросъвестни лекари си играят с цифри и изследвания, за да подкрепят тезите си. Използваната аналогия за шанса за печалба от тотото ме израдва:

“За да ви дам пример как да изопачавате статистиката в оръжие за масова дезинформация, ще поставя прост въпрос: какви са шансовете да спечелите джакпота от тотото? Около 1 на 15 милиона на седмица. Ако мога да подобря шансовете ви от 1 на 15 милиона на огромните 1,5 на 15 милиона, бих могъл да твърдя, че съм увеличил вероятността да спечелите с 50%. Петдесет процента обаче представляват относително увеличение на шансовете ви. Абсолютното увеличение е 0,5 на 15 000 000. Или 1 на 30 милиона. Или, казано в проценти, 0,000003 процента.

Ако се опитвам да ви продам моята подобряваща шансовете в тотото услуга, коя цифра смятате, че ще използвам? Направо виждам рекламата:

„Искате ли да сте МИЛИОНЕР? Ако да, световно известният експерт по тотото и спечелил Нобелова награда математик д-р Кендрик може да увеличи шансовете ви да спечелите от тотото с 50% – да, ПЕТДЕСЕТ ПРОЦЕНТА! МОЖЕТЕ да сте победител! Просто изпратете 10 паунда в адресиран пощенски плик с марка на следния адрес, за да получите съвета му! Няма ИЗМАМА – гарантирано е, че този съвет върши работа!”

От друга страна, най-вероятно няма да ви рекламирам съвета си така:

„Отчаяният, самотен и твърде закъсал финансово д-р Кендрик може да увеличи пренебрежимо вашата мизерно малка вероятност да спечелите тотото с хилавите и почти незабележими 0,000003 процента. Да, вие – патетичен, подсмърчащ парцал – заслужавате съжаление. Ако обаче сте в настроение да прахосате 10 паунда, изпратете адресиран пощенски плик с марка...”

Трябва да признаете, че 50% звучи доста по-впечатляващо от 0,000003 процента. Същевременно и двете числа са верни. А, да, истината. Не е ли тя малък, хлъзгав червей. О, между другото, най-добрият начин да увеличите шансовете си да спечелите джакпота от тотото с 50% е двама души да купите три билета. Този съвет наистина си струва десетте паунда.”

И ще срещнете ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ, бих добавил аз:

Магия за краката – чип с квантови свойства, с който май дишаш под вода!

2011-10-25T12:12:00.001+03:00

Напред към нови хоризонт, с бодра крачка (кислородооросена) да вървим! Ако Нийл Армстронг беше рекламно лице на чиповете за крака, щеше да каже:

“Това е малък дишащ чип за моя крак, но огромна квантово-енергийна стъпка за човечеството”!

Но да видим какви чудеса ви осигурява този вълшебен, магнифистически чип!

Чипове за крака: Световна биотехнологична новост
Чиповете за крака намаляват болка, умора, до степен на нечувствителност; спират гъбичките и изпотяването с позволени и непозволени средства; стимулират нервната система с електрошокове, снабдяването с кислород по безжичен път и подобряват цялостната жизненост чрез магия!

Foot Fit Chip (Чипът за крака) е прекрасно малко и надеждно биотехнологично изобретение. Специално разработената технология (има си хас да е случайно изобретено) дава възможност стъпалата на краката да бъда снабдявани активно и трайно с кислород (как, пробива дупка в стъпалото или разпада потта на водород и кислород?). Това обаче не е всичко. По принципа на квантовата физика и древните китайски мислители, посредством енергийната вибрация (бзззззззз), протичаща по меридианите (енергийните канали) и паралелите – костната система, свързващи стъпалото с мозъчните нерви на цялото тяло се подава кислород, стимулира се нервната система, осигурява се по-голяма жизненост на тялото и т.н. И как точно през стъпалото се подава кислород, за това не бяха ли нужни дробове и кръв, която да го доставя?

• стимулира нервната система – как?
• активизира акупунктурните точки – как, с леки убождания?
• ревитализира тялото – как и какво е това, по дяволите?
• улеснява протичането на енергия в тялото (най-вече в краката) – каква енергия?
• моментално снабдява тялото с кислород – през краката? Че защо? Дробовете за какво са?
• ускорява слабата циркулация на жизнената енергия и на кръвта в краката и стъпалата – каква е тази жизнена енергия???
• намалява изпотяването на краката и има положителен ефект при уморени крака и при разширени вени – как точно прави тия чудеса и какво точно е “положителен ефект”?
• успокоява болките в краката и се препоръчва по-специално при лица с плоски и студени стъпала – с какво пък на тях помага – изкривява свода и затопля ли? Ми вземете си ортопедични стелки и вълнени чорапи, дявол да го вземе!
• има благоприятен ефект при ревматизъм – е това пък не го очаквах!

Чиповете за крака могат да се използуват профилактично против:
• изпотяване и гъбични заболявания на стъпалата – панацея за крака, мамка му!
• тромбоза – обезателно!
• неправилно оросяване на крайниците (ледени крака) – поправя го!
• обща липса на кислород – тоест се задушавате? Може да се гмуркаш в морето без шнорхел, чипът ще те зарежда с кислород!
• мускулни възпаления – нямаше как просто.
• умора в краката при управление на автомобил – само да не ви ороси силно крака и да натиснете по-силно педала!

ЧИПОВЕТЕ ЗА КРАКА – световна биотехнологична новост – да, бе, това го разбрахме.

…

Как функционира чипът за крака? С помощта на биотехнология върху тези чипове е записана предварително зададена информация, която по-късно се пренася върху лицето, носещо ги в обувките си.

ОК, КАКВА Е ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ И КАК СЕ ПРЕНАСЯ, ПО ТЕЛЕПАТИЯ ЛИ???

За кого е предназначен чипът за крака?
За хора, чиито стъпала са изложени на по-силно и често натоварване. За лица, имащи проблеми със стъпалата и краката, с други думи – общо взето за ВСИЧКИ.

Е, чак пък за ВСИЧКИ:

Тя няма нужда от чип, ходи боса!

Грамутноста вреди на Печалбъта

2011-10-21T08:16:00.001+03:00

Прекрасна утрин, а в блога “Somewhere on the street of dreams” ме израдваха с потресаваща статия за камъни, заредени с Архангелски лъчи и разни други чудеса, сред които дежурните стикери за предпазване от всичко. Държа да споделя само малка част от текста. Изводът е един – няма нужда да си завършил 4-ти клас, за да продаваш подобен род чудеса…

ВНИМАНИЕ !!!!! ВНИМАНИЕ !!!!!! ВНИМАНИЕ !!!!!!!
ИСТИНСКИЯ АНТИ-РАДИАЦИОНЕН СТИКЕР Е ОТ МЕТАЛ, ИЛИ ПО-ТОЧНО КАЗАНО ОТ МЕТАЛНА СПЛАВ С АЛУМИНИИ+РОДИИ+ЗЛАТО, САМО С ТАЗИ МЕТАЛНА СПЛАВ МОЖЕМ ДА ЗАНУЛИМ ЕЛЕТРОМАГНИТНАТА ЧИСТОТНОСТ ТАКА ЧЕ ДА НЕ СМЕ ЖЕРТВИ НА ОБЛЪЧВАНЕТО.

ТОЕСТ , СТИКЕРА СЛЕДВА ДА Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО МЕТАЛЕН....

МНОГО ВНИМАВАЙТЕ ОТ ИМИТАЦИИ ИЛИ ДРУГИ, ИМА НЕКОРЕКТНИ ТЪРГОВЦИ КОИТО ПРЕДЛАГАТ НА ПАЗАРА АНТИ-РАДИАЦИОНЕН СТИКЕР ИЛИ ПО ТОЧНО КАЗАНО СТИКЕР С АНТИ-ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ПОЛЕ ИЗРАБОТЕНИ ОТ ХАРТИЯ ПОД ФОРМА НА СТИКЕР С ПРИМАМВАЩА КАРТИНКА ИЛИ ПЪК НАЙ ОБИКНОВЕНО САМОЗАЛЕПВАЩО ПВЦ ФОЛИО......А И ЦЕНАТА НЕ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ ......ТЯ Е САМО ЗА ПОДВЕЖДАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ.........САМО ТУК МОЖЕ ДА СИ ЗАКУПИТЕ ОРИГИНАЛЪТ НА ИСТИНКАТА И НОРМАЛНА ЦЕНА ОТ 26.00 ЛВ.
БЛАГОДАРЯ !!!!!

И аз благодаря!

Напомпай гъза си!

2011-10-20T14:41:00.001+03:00

Моля те, направи го, напомпай се яко и освободи света от поредното биче!

Ако пък все пак оцелееш, пак ще си си заслужил награда “Дарвин”,
защото едва ли стихналата от толкоз химия пишурка
ще помогне за размножаването ти.

Вести.бг продават продукт, с който сваляш 90 кг с палмов сироп?!

2011-10-18T23:27:00.001+03:00

Държа да споделя тази “новина”, публикувана днес и до момента четена от 65504 души според брояча на сайта. В червено са личните ми коментари:

Ядеш и... отслабваш (това може да се получи и по ред други начини, но с магически сироп е по-фешън, нали?)

Половин час преди хранене (до секунда, че иначе…!) се разбърква коктейл от натурален швейцарски сироп, който засища и пречиства организма (щом засища, защо да ядеш изобщо? А от какво пречиства? Токсини, нали? КАКВИ?. Създателите на магическия сироп за кашл… за ядене от скромност не споменават, че НАСА смятат да поръчат 200 литра за следващата мисия до космоса, така ще спестят тегло от храна).

Ядеш и отслабваш, като пиеш 300 мл коктейл с "Мадал Бал" 30 минути преди хранене. (Въпрос – ако имаш бърз метаболизъм и на 20-тата минута изпикаваш коктейла, какво правим?!)
Идва времето на многото празници - зимният календар на българина е пълен с именни дни, а и Коледа и Нова година наближават. Все хубави поводи за богата трапеза с много хапване и пийване. (за тази част плаща ли се или е стандартна притурка?)

Кой би се лишил от примамващите вкуснотии, за да пази талия? (който има воля, а не е безмозъчна кифла) Ех, ако можехме да ядем и въпреки това да отслабваме. (Ех, можете, ама зеленчуците и плодовете не са маркетингов продукт, гадно…)

"Мисията е невъзможна!", би възкликнал почти всеки. (Не и ние, които сме чували за здравословно хранене). И в известна степен ще е прав, защото повечето диети за смъкване на килограми се базират на гладуване, а не на хапване. (Ми то и повечето диети са си ментаци, да ви кажа, а вашата бие всичко.)

Но както всяко правило и това си има изключение. (Оригинална мисъл!) И изключението не е свързано с пиене на някакви химически съставки, а приемане на 100-процентов натурален продукт, който по никакъв начин не уврежда организма, за разлика от изкуствено създадените средства за отслабване. (Ах, мискините, продават ви изкуствено създадени средства за отслабване, а ние, НИЕ! ви даваме 100-процентов натурален продукт, да не вземете да се объркате, че и ония казват същото, мамка им търгашеска!)

Швейцарският натурален сироп "Мадал Бал" (какво значи това?!) е решението за хората, които не могат да спрат приема на храна, а искат да се вталят. (“Прием на храна”=”хранене”, както и “прием на куршум”=”смърт”, да знаете.) Единственото, което трябва да направят, е половин час преди хранене да разбъркат "отслабващия" коктейл - в 300 мл вода се разтварят 2 лъжици от натуралния дървесен сироп (какво дърво, моля ви, подробности – швейцарски дъб ли е, що ли?), 2 лъжици прясно изцеден лимонов сок (ето това е вкусно, но внимавайте да не изцапате компютъра при цеденето и отмерването), с добавка щипка лют червен пипер или джинджифил (или стрит прах от рога на еднорог, роден в полунощ на нечетно число!).

Не очаквайте обаче феноменално бързи резултати, каквито се постигат ако седем или десет дни се приема само "Мадал Бал" без храна, така, както правят редовно (по 3 пъти в месеца!) Анджелина Джоли, супермоделът Наоми Кембъл, певиците Бионсе, Мадона, Марая Кери, холивудските звезди Гуинет Полтроу, Аштън Кътчър и неговата съпруга Деми Мур. (Винаги съм се чудел как ги избират – наслуки, по система ли?) (А ако и вие го приемате така, защо да няма резултати? То ядене си няма, със или без сироп ще се вталите, ако ще да сте коя да е холивудска фотошопка или пък люлинска домакиня. А и не е лошо да проверим дали Аштън Кътчър не е изневерявал на Деми баш заради сиропа “Мадал Бал”, може пък да причинява лош дъх или са го ръбели новопоявили се кости, а?)

За три години над 4500 българи също приложиха успешно "пълната версия" за отслабване с "Мадал Бал" като "изгубиха" от 20 до 100 кг. (И каква е таз пълна версия ? Кои са тез българи? Имаше ли контролна група с плацебо-сироп? Какво ядяха по време на контролираните експерименти и колко време продължиха те? (Ехей, Голдейкър е вдъхновяващ!)

Други се довериха на версията "Ядеш и отслабваш" и също са доволни. Без да се лишават и грам от любимите си лакомства те смъкнаха средно около 3-4 кг за 10 дни. (Ура, по 2 кг шоколад на ден, яко свинско и KFC, плюс малко сироп и сваляме яко! 3-4 кила, значи, трябва ми мъничко сироп, ще взема от съседката!)

За да има пълен ефект, приемът на "Мадал Бал" половин час преди хранене, трябва да продължи три месеца, пише в упътващата книжка към швейцарския натурален сироп. (Ах, знаех си. Значи, по 3-4 кила на седмица, да ги кажем 3, значи пълният ефект, който ми препоръчват, е 90 кг сумарно. Аз тежа 80. Ами сега?! Нищо, ще пия, пък каквото ще да става!)

На какво се дължи отслабващия ефект при пиенето на сиропа "Мадал Бал"? Той е питателна и енергизираща напитка, която приета преди ядене засища и човек дори без да иска намалява количеството на приеманата храна. (Аха, значи не си гладен, тогава защо ще ядеш – да помолим Бойко да организира голям внос на продукта, че голяма гладнотия стана, бре…)

"Мадал Бал" е натурален концентрат, съставен от шест вида чисти сиропи - пет палмови сиропа (от кокосова, индийска, китулова, нипахова и аренгова палма) с добавка на клен. (Ура, малко инфо… тия палмови сиропа да не са палмовите масла, дето ги слагат в евтините маргарини, бре? И защо от толкова палми, някакъв взаимоусилващ ефект ли имат? И къде точно в Швейцария ги отглеждат, слагат ли им изкуствени торове, имат ли достатъчно слънце в Алпите, да не ги препикава някоя лилава крава, ей!!! Накрая кленът ми е трудно да си го обясня, но стои добре – нашите баби и дядовци, дето хич не са имали грижи с теглото, яко палми и клен са набивали, дъчели са по цяла зима кори, горките… :(

Той е 100 процента естествен продукт - екологично чист, без изкуствени добавки, консерванти, подсладители и оцветители. (Ами така си е, няма лъжа, няма измама, що са ти допълнителни разходи)

"Мадал Бал" се произвежда по патентована рецептура на д-р Кайлаш Андреас Байер от швейцарската компания PURIS AG. (Какт казва любимият ми д-р Голдейкър – “Малко мнения са толкова абсурдни, че да не успеете да намерите поне един човек с докторска степен някъде по света, който да ви се подпише под тях”.)

Навсякъде по света сиропът е известен като "подмладяваща напитка и течна храна". Освен, че снабдява тялото с необходимите хранителни вещества, той помага за изчистването на организма от натрупаните отрови. (Чакайте, този сироп е световно известен лиииии? Искам го! Искам го! Искам го! Само да питам… какви отрови, как са се натрупали и как точно изчиства организма по начин, по който естествените системи на тялото – доста добри впрочем – не могат?)

"Мадал Бал" изхвърля всички болни и стари клетки, слузта, лошия холестерол, отровите и отпадните продукти. Така организмът се обновява и подмладява, "диша" свободно и е по-жизнен. За това хората, които пият "Мадал Бал", са видимо по-енергични и по-млади. (Тия болни и стари клетки откъде ги събира, като минава само през хранителната система? Какъв е пък този лош холестерол? И защо не го превъзпитаме? Отрови!!! А какви? Отпадните продукти… хм, мислех, че тялото доста добре се справя с това… И колко време трябва да пия продукта, за да изглеждам по-енергичен и млад?! Ако пия много, ще стана ли пак на 20?)

Какво отличава програмата с "Мадал Бал" от диетите за отслабване, обяснява д-р Румен Стоилов, специалистът по холистична медицина и по вътрешни болести в кардиологичното отделение на болница "Св. Мина" в Пловдив. (ХОЛИСТИЧНА МЕДИЦИНА!!! Да, Да, Да! И колко точно кг е свалил докторът и защо се занимава с диетичен продукт, а не си гледа вътрешните болести?)

Повечето програми или намаляват храната, или използват една определена съставка - вкарват повече месо и белтъци, за да задвижат процеса на липолиза - премахване на мазнините, или се губи вода, или се активира обмяната на веществата с помощта на медикаменти. (Хайде малко наука, за да има правдоподобност!)

При "Мадал Бал" се набляга на изчистване на организма, неговото стимулиране чрез естествени природни начини. При тази програма организмът не губи водния си баланс и затова кожата е свежа и не увисва. Отслабването се дължи най-вече на топенето на мастни клетки, в които са складирани повечето токсини. (Така, това хубаво – и каква е точно ролята на сиропа и какво му е естественото да пиеш някакъв микс от дървеса? В мастните клетки има токсини… и какви по точно?)

Повече за сиропа "Мадал Бал" може да научите, а и да поръчате на да, бе, да, сега и към това ще ви насоча! Ще си го пазя само за мен!

С “Мадал Бал” на тлъстините мамата съм… разгонил.

Деление

2011-10-15T10:22:00.001+03:00

Това дърво вече го няма да дели Дунава от плажа…

Четворката красавици и Голдейкър…

2011-10-12T23:20:00.001+03:00

Мисля, че така и не публикувахме никъде готините колажи с мацки, четящи
“Псевдонауката” на Бен Голдейкър.

За още инфо станете
фенове на книгата във “Фейсбук” :)

ENJOY!

Мъдра поговорка от мен:

2011-10-02T19:58:00.001+03:00

Не става само с пиене, трябва и четене… ако искате, обърнете реда :)

Я да видим – “енергийни” гривни за 30-40-50 лв. или силиконово украшение за 1 долар – каква е разликата?

2011-09-27T18:06:00.000+03:00

Вчера ви показах нагледен пример за идиотизма, царящ по политическите върхове. А днес Иво Ников (http://photonik.blog.bg/ ) ми помогна да намеря и още малко инфо по темата:

Нека видим малко снимки и информация:

“Предназначена е лесно да взаимодейства с естественото енергийно поле на човешкото тяло”.

“Гривната е направена от 100% хирургически силикон, който е изключително гъвкъв и здрав и е с възможност за разтегаемост, за по-лесно поставяне на ръката”.

“Sport Balance са официални спорсори на ФК Черноморец – Бургас. Откакто морският тим, воден от Краси Балъков носи гривната, отборът е лидер във временното класира. Последователно елиминира столичните грандове и стремително се е насочил към шампионската титла”. (Цитатът е точен! Да им отнемат точките за непозволен стимулант!)

“Изработена е от медицински силикон и йонизиращи сплави. Съдържа две магнитни холограми”.

“…разработени на основата на AQUA TITAN, за да балансират естественото биополе на тялото Ви, в резултат на което Вие ще се почувствате по-силни , по-балансирани , тонизирани и с много повече енергия. Влияят положително на кръвообращението и спомагат за спокоен и пълноценен сън. От хипоалергичен медицински силикон с микро-титаниеви сфери”.

Има и против комари, да не изпуснете!!!

Това поне утешава, но го няма навсякъде :(

И сега да видим сайта alibaba.com, в който същите гривни са само силиконов аксесоар и се продават за дооооста по-малко пари. Разгледайте подробно на http://www.alibaba.com/product-gs/355360059/powerful_band_to_keep_balance.html?s=p.

Това са силиконови украшения, струващи между 0.6 и 1 долар за бройка, с лого по избор на поръчителя. Не претендират да ви “енергетизират” или да са “изработени от НАСА”, така че не може да се каже, че са евтини ментета на “истинските” енергийни гривни, както пищят продавачите на последните. А приликата… сами си преценете…

1. Made of 100% silicone rubber, extremely durable, featureing a 40% stretch feature for extra stretch over the hands.
2. Fashionalble design with 2 visible hologram disks for balance power
3. Logo versions: Sickscreen printed, debossed, embossed, filled color
4. Size: 17.5cm(S) 19cm(M) 20.5cm(L) (you could choose other size )
5. Be popular with all over the world
6. Ideally promotion gifts, heathly to body, suitable for all the people
7. Design the wristband as you requested with high quality and competitive price

Извод? Баламосаница!

Енергийната гривна – мерило за тъпоумие?

2011-09-26T21:41:00.001+03:00

Изключително якият блог “Пещерата на неандерталеца” ме вдъхнови за това, а Иво Ников ми осигури материала.

Знаете за какво говоря, нали: “Псевдонауката” на Голдейкър е адски нужна книга.

Назад към нелепостта на 90-те в заведение в центъра

2011-09-23T12:27:00.000+03:00

Не съм очаквал, че мога да се върна в 90-те, освен с някоя любима препрочетена книга като “То” (или вдъхновения от него албум), “Пипи Дългото чорапче”, “Хиперион”, “Енерган 22” или “Дюн”, да речем. Но се оказа и че най-обикновена кръчма, нова-новеничка при това, може да те върне назад, и то към лошото назад, което едва ли липсва някому.

Няма да казвам кое е мястото, защото не искам директно да навредя на персонала, но се надявам да им попадне това писание и да се замислят.

Имах среща с двама приятели – преподаватели и автори на “Изток-Запад”, с които да говорим за книги, естествено (макар че разговорът отиде изцяло в посока история и митовете в нея, но не за това ви думам). Седнахме на едно ново заведение с вече разпадащи се платнени столове, вероятно втора ръка, в идеалния център, място, край което минават хиляди хора всеки ден.

След като седнахме, до масата се доближава наперена мацка – около 21-22, без униформа и ни най-малък отличителен знак, че работи на това място. Приличаше повече на клиентка на някое лъскаво заведение с нелеп хаус за музикално озвучение. Взима тя поръчката за 3 бири и по порция цаца и пържени картофи със сирене. След малко идва с две от бирите – очевидно три чаши са проблем, нещо характерно за начинаещи – по време на няколкогодишната ми работа като барман си имах нерядко работа с такива.

По някое време дойдоха и двете мезета, порядъчно сурови, но това влиза в рамките на нормалното. Прожекторите до масата светнаха с режеща светлина и грешката ни да седнем до един от тях се превърна в не най-приятното преживяване.

Хубаво, говорим си ние, бирата си тече, нормално. Решаваме да поръчаме по още една тройка и след известно очакване все пак девойката мина отново покрай масата ни – през цялото време нямаше повече от 3-4 маси заети едновременно. Поръчахме по още 3 бири и след 3-4 минути тя пристига… с бармана, който носеше третата бира в различни халби, защото “били свършили” за марката, която си бяхме поръчали. Бегъл поглед показа, че в заведението е заета само още една маса, а халби няма, защото стоят неизмити на нашата и чуждата.

В този миг мацката заби “Може ли да оправим сметката?”, докато барманът стоеше до нея с мрачно изражение, сякаш подозираха, че се готвим да избягаме, а не сме си поръчали току-що нови бири. Касова бележка? Ще ви се. Попитахме я колко е сметката, за да я платим. Тя плъзна поглед по масата и уверено каза: “6 по 3 е 18… плюс 3.20 (не съм сигурен за точното число, де)…” и замлъкна. Аз й казах колко прави и тя добави “И още 3.60…” и просто зачака да сметна аз колко ни е сметката… Хубаво, платихме, след което двамата се отдалечиха удовлетворени от масата и до нашето тръгване 30-40 минути по-късно си стояха на бара.

Тъпо е, че всеки мисли, че може да направи някакво си барче, да вземе оборудване втора ръка, да наеме някой си там да обикаля масата и да очаква да печели. Е, няма как да стане.

Платен паркинг за велосипеди, що за поредно безумие?!

2011-09-15T16:34:00.001+03:00

Малко предистория. Във фоайето на задния вход на малкото НДК имаше стойка за велисипеди, която от години се ползва от работещите в сградата, основно тези от БТВ. Аз също си връзвах често там колелото, когато имаше свободно място. Безплатно.

Преди 2-3 месеца стойката по неясни причини беше изнесена навън, че и камера насочена към нея – видите ли, защитаваме вашите колелета. Хубаво, започнах да връзвам там, когато имам работа по центъра и не ми трябва колело. До деня, в който заварих съседното на моето колело без гуми и седалка, оставена само рамката, която си седеше надлежно завързана за стойката. Въпреки камерата.

Преди дни ми трябваше спешно да си оставя някъде колелото – учудих се, че имаше само 2-3 колелета на обикновено претъпканата стойка. Огледах се и видях причината:

Бива, бива дебилизъм, но това вече минава границата!

Два банера за “Псевдонауката” на Бен Голдейкър

2011-09-01T12:28:00.001+03:00

Виж ревюто в Книголандия!

Bad Science:

Псевдонауката:

Книгосрез XXXVI

2011-08-04T14:17:00.001+03:00

Библиотечен аквариум…

2011-07-28T22:21:00.001+03:00

Зад аквариума са струпани три купчини книги, чакащи своя момент…

Книгосрез XXXV

2011-07-12T16:10:00.001+03:00

Люк Бесон и страхотният “Адел и проклятието на пирамидите”

2011-07-11T14:53:00.001+03:00

Научих за този филм от доста изненадващ източник - The diary of an addicted reader, но такива сме си книжните блогъри – всестранно развити личности, ама-ха! Държа да споделя този филм, макар че за киносъвет бих посочил само едно място – “Operation Кino”, разбира се :)

Лара Крофт, изиграна от жена! Не, не подскачайте, и аз съм въздишал по Джоли, но все пак при нея в ролята на Крофт малко отсъства женствеността, заменена от физическа сила, шеметни каскади и чудати лупинги.

Адел Блан-Сек е на другия полюс – при всичката си смелост, граничеща с безразсъдност, тя е нежна и прекрасна, но и безумно устата – няма реплика, на която да не е отговорила подобаващо. В миналото й се крие тъмна семейна драма – сестра й е зловеща мумия с игла, преминаваща през целия й мозък – как е станал сакатлъка, ще запазя в тайна, ще паднете от смях просто.

Адел се оказва забъркана в шантава история с новоизлюпен птеродактил и гениален учен, който го контролира. Чрез учения Адел иска да съживи древен египетски лечител, който да съживи сестра й. Само че птеродактилът се оказва на прицел на най-лакомия полицай и един вманиачен ловец, а древноегипетският лекар се оказва… ядрен физик?!

Всичко се е объркало? Не и в шантавия свят на Люк Бесон!!!

Страхотно филмче, нищо общо с кошмарните американски бози с претенции за комедия. Твърдо ви го препоръчвам за една приятна вечер.

Книгосрез XXXIV

2011-07-07T17:22:00.001+03:00

Противоречие V

2011-07-06T17:12:00.001+03:00

Книгосрез XXXIII

2011-06-24T21:26:00.001+03:00

Забравена похвала

2011-06-23T14:23:00.001+03:00

Всъщност почти напълно забравих да похваля една от най-креативните народни кръчми (малко оксиморонно, но факт!), в които съм попадал – “Железният светилник” в Бургас. В мъжката тоалетна (беше чиста, само по себе си похвално), чинно стояха списание “Максим” и мокри кърпички.

Хвала!

Важен въпрос!

2011-06-22T13:11:00.001+03:00

Имам въпрос, който снощи ме тормозеше, докато пиех по едно с приятел.

Кой пази колелото ми, сложено пред гротескната катедрала до “Пиротска”:

бог или двете вериги, с които съм го вързал?

Оня “цицодоктор” изнагля

2011-06-21T14:43:00.003+03:00

Таралежовечер

2011-06-20T16:55:00.000+03:00

Снощи имах една незабравима вечер, а едно таралежче с кодово име Рошко гарнира нейната прекрасност. Кенът на заден план не е сложен за сравняване на размерите :D

Невъзможен софийски булевард

2011-06-17T08:27:00.000+03:00

Нещо хубаво: Magic Systems Computers

2011-06-15T18:15:00.001+03:00

Откакто МВР ми връщаха лаптопа в продължение на 11 седмици, не съм склонен да се разделям с любимата ми машинка. Понякога това обаче става неотложно, особено след като перките на вентилатора й започнаха една по една да се разхвърчават, шумът стана кошмарен, и в крайна сметка въртенето спря окончателно оня ден, с което тотално ми върза ръцете в момент, в който е просто кошмарно да съм офлайн.

Тази сутрин в 10:30 дадох лаптопа за ремонт в Magic Systems Computers, които в 16:30 ми звъннаха да ида да си го взема. Сами можете да сметнете колко часове са това. Очаквах обаждане не по-рано от понеделник и не искам да крия огромното си задоволство от бързата и професионална помощ от тези момчета.

Препоръчвам ги, определено. Пък нека после някой ми се накара, че блогърите правим реклама. Когато нещо е добро, трябва да се посочва, нали? :)

Нови в Книговището

2011-06-13T08:47:00.000+03:00

Честно казано, не смогвам да държа сметка за всички книги, които се стоварват върху мен, но се опитвам през месец да добавям всичко ново в Книговището – вчера добавих над 50 книги в него и пак подозирам, че съм пропуснал няколко, още повече, че се наложи да го пренеса на нова страница поради някаква глупава грешка в кода :(

Противоречие IV

2011-05-27T08:42:00.001+03:00

Корпорациите – двигателите на света или алчни печалбари? Две гледни точки, които на всичкото отгоре не са и взаимоизключващи се. Тематиката ми е безкрайно интересна, дори и дипломната ми работа бе на тема “Триполюсната шахматна игра на държавната власт, транснационалните корпорации и гражданското общество”. И все пак нямам отговор на горния въпрос.

“Мръсната история” – Майкъл Бландинг

“Черна книга на търговските марки” - Клаус Вернер и Ханс Вайс

За “Светът е плосък” на Томас Фрийдман нямам мое ревю, четох я далеч преди създаването на блога, но е силно прокорпоративна.

Книгосрез XXXII Лъженародите

2011-05-18T15:19:00.001+03:00

Проф. Шломо Занд обяснява в “Изобретяването на еврейския народ” защо учебниците по история лъжат, учейки ни за съществуване на хомогенни народи преди Новото време и че процесът на нациоформиране протича изцяло след изобретяването на книгопечатането и отстъплението на църквата и монархията:

     Нещо повече, всяка общност, по-голяма от племе или населението на едно село е въобразена, защото членовете й не се познават помежду си. Такива са били и големите предмодерни религиозни общности, но нацията използва нови средства за моделиране на образността, свързана с преживяването за съпринадлежност, които не са били на разположение на някогашните общества.

    Андерсън неколкократно повтаря, че настъпването на капиталистическото по своята същност книгопечатане през ХV в. съдейства за заличаването на древната дистинкция между високите свещени езици и различните местни говори на простолюдието. Административните езици в различните европейски кралства също се развиват с появата на книгопечатането, полагайки основите за бъдещото формиране на националните езици, които днес се говорят на определени територии. Романът и вестникът са първите действащи лица в новия свят на интензифициращи се комуникации, които участват в полагането на възникващите национални граници. По-късно, картата, музеят и различните места за отдих и култура ще продължат процеса на национално конструиране.

    За да бъде възможно втвърдяването на контурите на нацията, двете древни исторически рамки, които предхождат нацията - религиозните обединения и династическото управление – трябва да загубят значителна част от влиянието си, както в институционално, така и в концептуално отношение. Това не означава просто, че великите имперски структури и църковни йерархии в известна степен губят тежестта си, но и че е настъпил значим разрив в характерните за епохата религиозни нагласи, което, от своя страна, оказва влияние върху традиционната вяра в божественото право на кралете. Гражданите на една национална държава, за разлика от поданиците на дадено кралство и лишените от собствена земя селяни в княжествата, започват да се възприемат като равни и, което е по-важно, като господари на съдбата си, иначе казано, като суверени.

Противоречие III

2011-05-16T11:48:00.001+03:00

Не са много примерите за по-противоречиви книги от мрачните и дълбоки романи и разкази на Франц Кафка (“Замъкът”, “Процесът”, “В наказателната колония”) и лековатите книжки от типа на “Яж, моли се и обичай”.

Аз смятам, че не е възможно един и същ човек да харесва и двете, вие как мислите?

Моята библиотека вече е Книговището

2011-05-13T20:57:00.000+03:00

Реших да сменя името на “Моята библиотека” на Книговището по две причини – първата и по-важната е, че ужасно ми харесва да създавам нови думи, вплитайки книжен корен в тях (като “книголепие”, да речем :Р) и “книговище” описва много добре моя хол, заринат в книги. Втората е, че отвреме-навреме става объркване с библиотеката на Читанката (които си имат и фенстраница вече), което може само да ме ласкае, но не е истина.

Ето и новите заглавия, които надойдоха след последната проверка. Да, признавам, идват по-бързо, отколкото мога да ги прочитам, не е на добре тая работа, накрая ще стане като в книгата на Карлос Мария Домингес :)

Другата седмица очаквам да добавя и още две, които нямам търпение да прочета:

Поука

2011-05-12T17:05:00.000+03:00

Научих важен житейски урок – понякога просто трябва да оставиш колелото у дома, когато е валяло. Доводът “Какво толкова може да се случи?” не винаги е удачен, когато нещо наистина се случи.

Ще ми липсваш, верни приятелю, който не ме предаде ни веднъж години наред. Дано попаднеш в добри ръце.

Мое интервю в “Академика”

2011-05-11T10:58:00.001+03:00

Тази утрин в популярния образователен сайт “Академика” излезе мое интервю, взето от Косара Белникова. С нея си говорихме страшно много за книгите и четенето у нас, в текста далеч не е включено всичко по обясними причини. Не виждам причина да копирам текста тук, затова беж натам да се потопите сред мъдростите ми. И очаквам опозиция :)

Ето и две снимки, които ми направи за интервюто фотографът Николай Николов, много си ги харесвам (angel). Книгата наистина я чета сега, в петък ще ви изсипя пространно и възхвално ревю за нея.

Книгосрез XXXI

2011-05-10T11:12:00.001+03:00

В Книголандия ви представих великолепното изследване на проф. Шломо Занд “Изобретяването на еврейския народ”. На фона на буквалното измисляне на подобна народност с общи корени, за да се формира националното съзнание на съвременен Израел, той анализира цялостно начините, по които са се появили всички съвременни нации – подобно на евреите, те са практически измислени и въобразени. Снощи качих един хубав откъс във “Фейсбук”, сега ви пускам тук още един, а малко по малко ще добавям към тях.

По отношение на религозно-атеистичните войни от миналата седмица събирам душевни сили, за да ги продължа, толкова пустословие на едно място не бях виждал скоро… или съм, всъщност, този уикенд, докато четох ненормално смешната “Книга на гениите” на Росен Тахов за графоманщината като болест, която ще ви представя в петък. Обезателно станете фенове на страницата във “Фейса”, качвам всеки ден култови откъси от Великите драскачи.

Та, откъса най-после:

…самоопределянето на дадена нация в подобно безредно и разклоняващо се културно пространство изисква множество „древни” белези за общ произход и поради това всеки елемент, несъвместим с мита за обединяващия първоизточник, предизвиква страх и отхвърляне. Дори националистите, които са заклети атеисти, самоопределяйки се прибягват до традиционни религиозни символи, а за сметка на това уважаваните представители на духовенството приемат „кръвния” принцип за белег на националните граници. Иначе казано, също както немският национален характер се нуждае от арийския принцип за своето самоопределяне, така и полският се нуждае от католицизма, а руският – от православния панславизъм, за да канализира своята национална идентичност и съпътстващата я образност…

Противоречие II

2011-05-09T18:54:00.001+03:00

9 май е и можем да посочим две много противоречащи си книги за войната. В единия ъгъл са шесттомните мемомари на Чърчил, удостоени с Нобелова награда за литература, в другия – авторитетния учен Норман Дейвис, който громи англосаксонските митове за Втората световна война.

Превод от “Уошингтън Поуст”: Защо американците още не понасят атеистите?

2011-05-04T17:51:00.001+03:00

От няколко дни под поста ми за “Делюзията Бог” на Ричард Докинс в Книголандия тече оживен диалог от страна на небезизвестния блогър Ангел Грънчаров и моя милост. Засегнах господина с тезата, че религията е най-масовият убиец в историята, заради което и получих пространни нападки на антикомунистическа и прорелигиозна тематика, гарнирани със съвети за личностното ми израстване. Коментарите на г-н Грънчаров бяха надлежно документирани и в личните му сайтове, където дежурната му публика поде подхвърления кокал.

Тъй като малко ме е еня за мнението на околните за мен, никак не ми пука да заявя ясно атеистичните си разбирания, които ме правят един щастлив и борбен човек. Над мен няма нищо, нито измислени свръхестествени дългобрадковци, нито човешки кумири, както се опитват да ми вменят. И сам градя живота си.

Вчера си направих труд да преведа една хубава статия в “Уошингтън Поуст”, която показва нелепото положение, в което са мислещите и разумните хора, отхвърлили робските окови на вярата, в САЩ, идеалът за свободомислие на Сульо и Пульо. Да, ама не, драги зрители на бтв.

    “Дълго след като чернокожите и евреите осъществиха огромен напредък и дори хомосексуалистите трупат уважение, приемане и нови права, все още съществува група, която повечето американци просто не харесват - атеистите. Тези, които не вярват в бог, са всеобщо приемани като неморални, порочни и гневливи. Те не могат да бъдат бойскаути. Войниците-атеисти са смятани за потенциално проблемни, когато се окажат недостатъчно „духовни” в психологическите тестове. Анкетите показват, че повечето американци отказват или не са склонни да сключат брак или да гласуват за безбожници; с други думи, фактически невярващите са все още вън от възможността за кандидатстване за публична длъжност, независимо от конституционалната забрана за религиозна проверка.

   Рядко оповестявана публично, изумителната антиатеистична дискриминация се подклажда от християнски консерватори, които яростно и грубо обявяват, че липсата на вяра в бог вреди на обществото, превръщайки невярващите в изначално съмнителни и второкласни граждани.

   Оправдана ли е тази първосигнална неприязън към атеистите? Ни най-малко.

   Постоянно нарастващи социални изследвания разкриват, че атеистите – и невярващите като цяло – са далеч от противните същества, за каквито са приемани. По базисни въпроси за морала и благоприличието – като използването на мъчения от властите, смъртното наказание, възпитанието чрез бой на децата, расизма, секуалността, хомофобията, антисемитизма, увреждането на околната среда и човешките права – нерелигиозните са по-етични от своите религиозни връстници, особено в сравнение с тези, които се определят като силно религиозни.

   Погледнато от гледна точка на обществата, нивата на убийства са далеч по-ниски в секуларизирани държави като Япония и Швеция, спрямо много по-религиозната американска нация, която също има и много по-голяма част от населението си зад решетките. Дори и във вътрешен план щатите с по-висока църковна посещаемост имат съществено по-високи нива на убийства в сравнение с по-малко религиозни щати като Върмонт и Орегон.

   На индивидуално ниво атеистите постигат високо ниво на изследванията за интелигентност, особено вербални умения и научна грамотност. Отглеждайки децата си, те ги учат да решават проблемите рационално, да имат собствено мнение за екзистенциални въпроси и да се подчиняват на Златното правило*. За тях е по-вероятно да правят безопасен секс спрямо силно религиозните и е по-малко вероятно да са националисти или етноцентристи. Те ценят свободата на мисълта.

Макар много изследвания да показват, че светските американци отстъпват на вярващите по определени индикатори като психично състояние и субективно благосъстояние, нови проучвания показват, че връзките между атеизъм, вяра и психическо здраве са сложни. В края на краищата Дания, една от най-малко религиозните държави изобщо в историята, редовно е обявявана за най-щастливата нация. А изследвания на вероотстъпници – вярващи, които са се отрекли от религията си – показват, че те се чувстват по-добре, по-щастливи са и освободени в живота си без религия.

   Нерелигиозността не е само цветя и рози. Някои изследвания предполагат, че нивата на самоубийства са по-високи сред невярващите. Но анкетите, които показват, че вярващите американци са по-заможни, могат да са заблуждаващи, защото включват сред невярващите и тези без твърдо мнение, които може и да вярват в бог, докато убедените атеисти се справят толкова добре, колкото и отдадените на вярата. Множество уважавани признаци за социален успех като нива на бедност, бременност в тийнейджърска възраст, аборти, сексуално предавани болести, затлъстяване, използване на дрога и криминални престъпления са на по-ниски нива в секуларизираните нации в развитите държави. Никоя от секуларизираните демокрации не страда от преплитащите се социални проблеми на Християнска Америка (каквото и да значи това, вероятно Южна Америка? – б.пр.).

   Преди повече от 2000 години написалият Псалм 14 обвинява атеистите, че са глупави и корумпирани, неспособни да направят нищо добро. Тези принизявания са се оказали силни. Негативните стереотипи към атеистите са си живи и здрави. И както всички стереотипи, са невярни – и може би ни казват повече за тези, които ги развяват, отколкото тези, които са техен обект. Така че когато хора като Глен Бек, Сара Пейлин, Бил О’Райли и Нют Гингич се ангажират с политика на разделение и унищожение на вредните атеисти, те не правят връзка с реалността.

   Както и при останалите национални малцинства, атеизмът отбелязва бърз растеж. Въпреки фанатизма, броя на невярващите американци се е утроил като част от общата популация от 1960 г. насам. Анкети, създадени така, че да надмогнат разбираемата съпротива да се признае неверието в бог, свидетелстват, че около 60 милиона американци – една пета от популацията – са невярващи. На тях трябва да се оказва същото уважение, както на останалите маллцинства.

   Грегъри Паул е независим изследовател в областта на социологията и еволюцията.

Фил Зукерман е професор по социология в колежа „Питцер”, автор на книгата „Общество без бог”.

* http://en.wikipedia.org/wiki/The_Golden_Rule

P.S. Извинявам се за всяка неточност в превода, все още трупам опит в тази област.

Пролетен Видин

2011-05-02T10:14:00.000+03:00

С умерено закъснение все пак искам да ви покажа снимки от миналия уикенд, прекаран сред пролетния Видин. Снимките са дело на Стела, която ме спаси от безкрайно досадното за мен снимане :)

Изглед към плажа пред крепостта “Баба Вида”:

Бъдещият “Дунав мост 2” вече се очертава:

Тук-таме по някой шлеп си седи закотвен по незнайни причини:

Някогашната крепостна стена сега служи за разходки:

Страхотен кадър към моста иззад зеленината:

Аз и природата си подаваме клони:

Плажът все още пустее:

Нещо много странно се е случило с това дърво:

Дунав по залез:

Не знам защо, но изпитах желание да подпра тая стена:

Не бе лесно, но все пак убедих Стела да ми даде фотоапарата и да застане пред него:

И едно хубаво кадро като за фейсбук статус :)

Хубаво си е вкъщи, както никъде другаде :)

Guilty pleasure

2011-05-01T10:13:00.001+03:00

Автор: Деси

Противоречия I

2011-04-30T13:10:00.001+03:00

Библиятa VS “Делюзията Бог” на Ричард Докинс

Religulous

2011-04-21T08:09:00.001+03:00

Една хубава вечер с един адски (хе-хе) забавен филм. Няма нищо по-забавно от това да питаш религиозни хора за нелепиците в религията им. Тези физиономии не се забравят…

Мисля, че целият филм може да се гледа в Ютуб. Не че ви насърчавам за това, не е полезно да осмиваш религията или национализма. Хората се засягат.

Книгосрез XXX

2011-04-19T11:05:00.001+03:00

Книгосрез XXIX

2011-04-18T07:59:00.001+03:00

Какво ново в Моята библиотека

2011-04-16T20:32:00.001+03:00

При последното редактиране на съдържанието на Книголандия реших да изтрия статиите с нови книги, предпочетох да запазя изключително ревютата. Отчитам, че така трудно ще видите новите неща, които може да пожелаете от Моята библиотека, затова Всичколандия в своята всичкосъщност ще поеме и това задължение.

Ето какво ново дойде в последните 2-3 седмици, не съм вписал няколкото книги, които получих на файлове:

Гошко Хлебарката IS BACK

2011-04-11T23:32:00.001+03:00

Ехей, помните ли ме? Не? В недоумение помахвам с антенки… Ама как така ще ме забравите – Гошко, Студентски град… от стаята на Ицо. Кой Ицо ли? А, да, сега го знаете като книголандеца, книгоядеца, книголягеца ли, знам ли… Ама не беше такъв някога. Оооо, никак не беше.

Ще го опознаете. И всички, с които живееше (и пиеше). И тях ще опознаете. Не откъм опакото, както думаше подпоручик Дуб в един голям хубав роман за пиенето по време на война. Откъм лицевото ще ги опознаете. Да им сера на книгите. Не, не съм циничен, има си Елфове за това. Аз наистина сера по книгите. Нали съм хлебарка, не знаехте ли?

Беше тиха спокойна вечер. От съседите пеперудеше чалга, от заведението пред блока бананеше чалга, от мозъците на унесесистките пърхаше фонов чалга шум. Щото чалгата не е само трели, а начин на живот. Но това кой ли не ви го е разправял? Основно хора, мятали гюбек предната вечер, ама нейсе.

Абе вечер като вечер. Дългия спеше, след като пак бе прочел някаква книга с поне половин тон семки за компания. Не че имах нещо против този му навик, изхранваше семейството, така де, ясна ви е работата. Ама мизерийка малко ставаше, сещате се.

От коридора се чу шум. Влачене по пода. Влачене по стената. Влачене по прозореца. И изохкване при колизията с черчевето. Аха, Къдрокосия се прибираше в обичайно състояние. Разбирайте наливно. Използваше цялата ширина на коридора по изпитан маниер. Поне се движеше в правилната посока.

Последва изкърцване и доволна въздишка. Вратата благосклонно го бе подпряла да не падне. Не че бе врата с ИЧИ от Пътеводителя. Беше си съвсем обикновена врата в общежитие. От обилно поливане с течности, някои отпадъчни навярно, бе развила мъждукаща форма на интелект. Не че й служеше за нещо, стегната безконечно в менгеметата на пантите. По-скоро й пречеше. Понякога получаваше вратовъртеж при купони, когато се люлееше по-усилено, но това са рисковете на себеосъзнаването.

Да се върна на Къдрокосия. Беше успял да отключи. Нелошо постижение за човек в неговото състояние. Което доказва, че инстинктите са далеч по-важни от разума. Особено при втечняването и поетапното изпарение на последния.

(Пауза за дипломатическо посещение при съседа с цел стопляне на връзките с една потресаваща медицинска ракия от Сърбия с добавки от глог и мента. Да ти е кеф да си болен, но и профилактиката си я бива).

Влезе. Събу с мъка обувките си само с едно падане в тесния като софийски тротоар коридор. Надникна почти безшумно в стаята. Прецени обстановката. Избра правилната посока вдясно, към неговия креват. Понякога поемаше в грешната и любвоебвилно се стоварваше върху Дългия. Което му докарваше изсипване на пода миг по-късно, естествено.

Доволната усмивка на лицето на Къдрокосия говореше за поне шише водка и неопределено количество бири. Или менти. Или каквото и да е друго градусово. Физикът не пробира. Той приема наличния алкохол за даденост като Нютон. А Айнщайн и относителността ги оставя за прибирането след това. Хокинг ги закриля тези, ще знаете.

Вече започвам да мисля, че не ми вярвате, че съм хлебарка. Отде ще знам за Хашек, Адамс и сие, нали? Ама забравяте в чия стая съм хлебарка, нали? И за колко простотии се налага да слушам от оня Дългия. Нищо. Сера му по книгите. Но това вече го споменах. Щото съм хлебарка, не че имам принципно отрицание към книгите, не съм политик все пак.

Но да не изпускаме Къдрокосия от внимание, току виж направил някоя беля. Физиономията му вече не беше блаженопиянскоангелска. Бе жадна. За музика. Две крачки напред и се стовари тежко на стола, който изкърца страдалчески. Сещате се – алкохол –> заливане –> интелект. И четири железни крака. Всеки стол е обездвижен инвалид.

Пусна компютъра. Той се включи с характерния звук на палеща Жигула. Старичък беше, мелез от какви ли не части. Но работеше честно. Със или без бой по хардуера.

Вече знаех какво ще се случи. Бях виждал тази мелодрама неведнъж. И Дългия я беше виждал. Вече бе буден, виждах. Чакаше Къдрокосия да завърши представлението си.

Последният заклюма на стола, но се сепна от звука на включен “Уиндоус”. Унесено зашари с мишката по декстопа, отчаяно опитващ се да се добере до дебрите на някоя папка. Търсеше или порно, или дет метъл. Намери по-лошото.

Ръцете му пробягаха по панталона, докосваха последователно ту тук, ту там. Предвкусваща удоволствие усмивка огря лицето му. Най-после успя да бръкне в панталона си. Сред пръстите му проблясна USB, което с тежка въздишка на облекчение вкара в компютъра. Ръката му се плъзгаше бавно нагоре-надолу, нагоре-надолу, наляво-надясно, докато прехвърляше файловете в плейъра. Най-после свърши.

Аз потреперах. Идваше краят на тази поредна пиянска драма. Къдрокосия се изправи и стремително се стовари на леглото си. Облегна се на стената и доволно вкара слушалките в ушите си. 20-минутните му усилия най-сетне се увенчаха с успех и щеше да послуша своята музика. Натисна копчето и крясъците рукнаха, усилени на максимум.

30 секунди по-късно вече спеше.

Дългия се изправи с въздишка. Извади слушалките от ушите му и угаси бургията, която звучеше от тях. Бутна Къдрокосия, който покорно се килна върху възглавницата. Одеалото бе метнато върху него и всичко вече можеше да утихне. Без чалгата от съседите, дискотеката долу и мислите на унесесистките, естествено…

Началото: Спомен за Гошко, моят съквартирант-хлебарка от Студентски град...

И Отговор от Гошко-хлебарката...

Нормално, по блогърски

2011-04-07T08:43:00.001+03:00

Блогово ми е. Признавам, почти бях спрял да чета други блогове, освен книжните, увлечен в безумната спирала на многокнижието около ми. Както всяка лудост, и тази успява успешно да те изолира от света, сграбчен в похотливата й прегръдка.

И добре че бе представянето на книга (хехе, че какво друго?), за да се поотърва от хартиената ми обсесия поне за малко. И да срещна нормални хора, с които мога да проведа нормален разговор за про/антирелигия, секс (много секс:), стриптийз барове, идиотията, Кинг, Лъвкрафт, следващата книга на Адриан Лазаровски и прочие и прочие забавности.

Снощи получих солидна доза нормална комуникация с нормални млади хора. Не, няма да превъзнасям нашата изключителна блогърска невероятност (тя си е знайна). Просто самата възможност за нормален разговор сякаш става все по-дефицитна сред пълзящото със зловещи темпове окретенясване на младите. И блогосферата става едно спасително място за опазване на МЯРКА ЗА НОРМАЛНОСТ – не улицата, а излятото писано слово е тази мярка, защото способността да сбереш мислите си е показателна за човешката ти стойност. А понякога и наличието на такива изобщо си е похвално…

С включването на компа се забих в блога “Драконов полет” на Змей, която също самопризнава, че снощи е прекарала “Зверски яката вечер!!!”. И си спомних с кеф как стоим прави до масата и се запознаваме, а първите думи след имената са – “А кой блог?” и кимаме усмихнато, защото сме се чели. Или тъжно признаваме, че не сме и отбелязваме наум да разширим блогрола, защото не може такива готини хора да останат незабелязани, нечетени, незапазени като МЯРКА ЗА НОРМАЛНОСТ спрямо света.

Иначе шантавиите на Елфа ме държаха буден до късно през нощта. Страстните му откровения бяха черешката на една добра вечер, то егати черешката, сякаш няма как да не е гарнирана със сластен дамски език и похотливи целувки в ъгъла на съзнанието. Но за това – утре в Книголандия.

Вечерта не бе изключителна. Бе НОРМАЛНА. С НОРМАЛНИ хора. Толкова дефицитно нещо.

“Нюз.бг” “обичат” “кавичките”

2011-04-05T09:31:00.001+03:00

Книгосрез XXVIII

2011-04-04T08:46:00.001+03:00

Нещо невиждано у нас - "Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността" на Дъглас Хофстатър!

2011-03-31T10:12:00.001+03:00

Днес няма да има книгосрез, тъй като най-сетне една невероятна книга се въплъти на български език. Изумителната "Гьодел, Ешер, Бах: една гирлянда към безкрайността" на гениалния Дъглас Хофстатър, обявена пред двадесетина години за непреводима, вече е факт, благодарение на Преводача Боян Брезински и месеци труд в издателство “Изток-Запад”.

Самият Дългас Хофстатър ни изпрати свое копие на книгата, с купища лични ръкописни бележки по страниците й. След като получи крайния превод, той ни уведоми официално, че други негови книги в България ще бъдат превеждани само и единствено от Боян Брезински, което говори само по себе си, мисля.

1100 страници, 1450 г и страхотна корица, дело на Светослав Петков (триплета) и Деница Трифонова (останалото). Аз лично съм приготвил десетина ревюта напред за Книголандия, за да мога следващата седмица спокойно да затъна сред кориците на “Гьодел, Ешер, Бах”, пък дано изплувам. Честно казано, не си правя илюзии, че ще схвана безкрайните хоризонти на книгата, но препрочитания през десетина години ми се струват походящ начин в крайна сметка да я обозра.

Още за книгата в Книголандия и сайта на “Изток-Запад” (където има и 100-страничен откъс), както и в блога “Семки и бонбонки”, чиято авторка е чела книгата в оригинал, просто страхотно.

Книгосрез XXVII

2011-03-30T17:58:00.001+03:00

Книгосрез XXVI

2011-03-30T08:20:00.001+03:00

Книгосрез XXV

2011-03-29T22:55:00.001+03:00

Книгосрез XXIV

2011-03-29T12:24:00.001+03:00

Книгосрез XXIII

2011-03-27T11:53:00.001+03:00

— Ще продължиш ли поемата си? — попита го Сол. Силенъс поклати глава.

— Довърших я на дървото — отвърна той. — И открих още нещо там, Сол. Ученият вдигна вежди.

— Научих, че поетите не са богове, но ако има Бог… или нещо, приближаващо се до Бог… той е поет. При това, провалил се.

Книгосрез XXII

2011-03-26T14:17:00.001+02:00

Ако предложите на нормален човек да намери най-хубавата от групова снимка на ученички или гърлскаути, той невинаги ще улучи нимфетка. Трябва да си творец и смахнат, обсебен от безкрайни скърби, със стъкленичка гореща отрова в корена на тялото и свръхсладострастен огън, вечно пламтящ в чувствителния гръбнак (о, как ни се налага да се свиваме и да се пазим!), за да познаеш веднага по необясними признаци — по котешки лекото очертание на скулите, по тънките копринени крайници и по още други белези, които не мога да изброя от мъка, срам, нежни сълзи — малкия смъртоносен демон сред тълпата обикновени деца: тя, нимфетката, е незнайна сред тях, тя още не усеща баснословната си власт.

Книгосрез XXI

2011-03-25T10:14:00.001+02:00

— Те са създали кръстоидите — отвърна Енея. — Не сегашният Техноцентър, а ИИ, които той ще създаде в бъдещето. Пратили са симбионтите обратно във времето на Хиперион точно както Гробниците на времето. Изпитали са ги върху изчезналото племе… бикурите… отстранили са проблемите…
— Незначителни проблеми — прекъснах я аз, — като това, че възкресението унищожава възпроизводствените органи и разума.
— Да — рече Енея и хвана ръката ми, — Техноцентърът е бил в състояние да коригира тези проблеми с технологията си. Технологията, която са дали на Църквата под управлението на новия й папа… на Ленар Хойт. Юлий VI.
— Фаустовска сделка — казах аз.
— Да — съгласи се момичето. — Единственото, което е трябвало да стори Църквата, за да спечели вселената, е било да продаде душата си.
— И така се е родил Мирският протекторат — тихо каза А. Бетик. — Политическа власт чрез бъчва с паразити…

Книгосрез XX

2011-03-24T08:34:00.001+02:00

Книгите са специален вид печат, подобно на някои лъскави списания, при които физическата форма все още е предпочитана от мнозина. Книгоиздаването не е в колапс, слава богу, но това не е попречило на стотици автори (и няколко издатели) да проведат свои собствени експерименти с безплатното.

Голямата разлика между книгите и музиката е, че за повечето хора по-висшата форма все още е онази, която се основава на атомите, а не на битовете. При всичките си ценови недостатъци, мъртвите дървета, сплескани на листи, все още разполагат с дълготрайна батерия и отлична екранна резолюция и преносимост, да не говорим, че изглеждат и прекрасно на рафтовете. Но пазарът на дигитални книги - аудиокниги, електронни книги и даунлоуди от Мрежата - расте бързо, главно за да задоволи едно търсене, което физическите книги не могат и което варира от нещо, което да потребяваш, докато си караш колата, до нещо, което можеш да получиш моментално, където и да се намираш.

Книгосрез XIX

2011-03-23T10:28:00.001+02:00

Книгосрез XVIII

2011-03-22T21:45:00.001+02:00

Книгосрез XVII

2011-03-22T07:22:00.001+02:00

Книгосрез XVI

2011-03-21T08:16:00.001+02:00

Книгосрез XV

2011-03-13T09:32:00.001+02:00

Нашенска реалност от неочаквана посока:

“Литературните им стремежи се бяха превърнали в политика, а когато придобиваха по-голяма решителност – и във военна тактика, борейки се със зъби и нокти да съборят стените на анонимността – една непреодолима бариера, която малцина успяваха да прескочат и да станат привилегировани. Изгряваха ярки звезди на небосклона на литературата, типове, които от днес за утре натрупваха пари от възможно най-слаби книги, подпомагани обаче от издателства, притурки на списания, маркетинг, литературни награди, отвратителни филми и витрини на книжарници – предоставили им цялото си пространство за показ”…

От

Книгосрез XIV

2011-03-10T23:13:00.001+02:00

…В крайна сметка обемът на библиотеките ви се превръща в определящ фактор. Книгите са изложени на показ, като огромен отворен мозък, с жалки извинения и фалшива скромност... Ние, читателите, шпионираме библиотеката на приятелите си, дори само за развлечение. Понякога и за да открием някоя книга, която искаме да прочетем, а не притежаваме, друг път, за да разберем какво е изгълтало чудовището срещу нас... Но идва момент, в който томовете преминават една невидима граница, налагаща се от техния брой, и предишната гордост се превръща в досадно бреме, защото пространството винаги се превръща в проблем…

От

Книгосрез XIII

2011-03-01T09:00:00.001+02:00

Богинята… Книгосрез XII

2011-02-24T17:50:00.001+02:00

Из величествения опус “Бялата богиня” на Робърт Грейвс:"

“Най-смисленото и вдъхновено описание на Богинята в цялата антична литература е в Златното магаре на Апулей, когато Луций я призовава от бездните на отчаянието и духовното падение и в отговор на неговата молитва тя му се явява. Между другото, именно това описание ми подсказва, че Богинята от Моелтри някога е била почитана под трите образа на бяла сеячка, червена жътварка и черна отвеячка. Цитирам по превода на Уилям Адлингтън от 1566 г.:

Около първата нощна стража се събудих внезапно и гледам с трепет необикновено ярко сияещия пълен диск на блестящата луна, почти издигаща се от морските вълни; посветен в мълчаливите тайни на дълбоката нощ, аз знаех, че властта на върховната богиня се простира особено далече и че изобщо човешките работи се направляват от нейния промисъл; и не само домашните и диви зверове, но дори бездушните предмети оживяват от небесния знак на това небесно светило; и самите тела по земята, небето и морето, съобразно нейното нарастване, се увеличават, а с нейното намаляване –съответно намаляват. Аз предполагах, че съдбата се е наситила вече на моите толкова много и такива тежки бедствия и ми предлага, макар и късно, надежда за спасение, та реших да се обърна молитвено към божествения лик на свещената богиня, която стоеше пред мен. Веднага, без да се бавя, се отърсих от съня, в който се бях отпуснал, пъргаво скочих и пожелах незабавно да се подхвърля на очищение: седем пъти потопих главата си в морските вълни, тъй като прославеният Питагор е приел това число за особено подходящо при религиозни обреди. И след това се обърнах към премогъщата богиня с обляно от сълзи лице:

– Царице небесна, Цереро, благодатна майко на плодовете, ти, която в радост след възвръщането на дъщеря си премахна стария желъд – дивата древна храна, и ни даде приятна сладка храна, ти, която сега обитаваш Елевсинската земя, или ти, небесна Венеро, която в самото начало на света свърза различни-те полове, роди Амур и умножи с вечно плодородие човешкия род, ти, която сега си почитана в свещеното място на мития от морето Пафос, или ти, сестро на Феб, ти, която идваш на помощ като благодетелка при раждане и си отгледала толкова много народи, а сега си почитана в светилището в Ефес, или ти, Прозерпино, страшна със среднощните воеве, която с троеличието си потискаш злите духове, усмиряваш и властваш над мрачните сенки, скиташ по различни лесове и приемаш различна почит, о ти, Прозерпино, ти, която разстилаш своето женствено сияние над всички домове и с влажните си лъчи подхранваш весело семената и в твоя самотен път разпръсваш несигурната си светлина; с какво име, с какъв ритуал и под какъв образ да те извикам? Помогни ми, ти ми помогни сега в моите върховни мъки, ти укрепи променливата ми съдба, ти дай край и мир на моите жестоки страдания! Свали от мене страшния образ на четириного животно! Върни ме пред погледа на моите близки, възвърни ме в предишния Луций! А ако някое обидено божество ме потиска с неумолима жестокост, нека поне умра, ако не трябва да живея!

Така в молитви, в нещастни ридания отново се отпуснах на предишното си място и пак сън завладя уморената ми душа. Но едва успях да затворя очи и ето изведнъж сред морето бавно се издигна божественият образ, внушаващ почит дори у самите богове! После постепенно лъчезарното сияние с цялото си тяло, излизайки от морската глъбина, ми се стори, че застана пред мене! О, ако бедността на човешката реч ми даде възможност да разкажа, ако самото божество ме надари с богат и изобилен дар на мощно красноречие, бих се опитал да ви предам тоя чуден образ!

Ето – гъсто спуснати коси, сплетени леко отпред, свободно и волно се разпиляваха по божествената й шия; венец от всевъзможни различни цветя окръжаваше върха на главата й; всред нея, над челото, плосък като огледало диск сияеше в бледа светлина – това беше именно знакът на богинята на луната. Отляво и дясно на него се виеха две змии, изправили глави, а отгоре се подаваха житни класове. Многоцветна дреха, изтъкана от тънко ленено платно, ту блестеше с бял блясък, ту със златножълтия цвят на шафрана, ту пламваше в розов блясък! Но това, което порази още повече моя взор, бе черният плащ, който разливаше тъмно сияние. Обвивайки тялото й, той преминаваше отзад, откъм дясното бедро към лявата плешка, откъдето свободният му край беше прехвърлен отпред сдиплено, за да се спусне надолу в множество хоризонтални гънки, а краищата му, обшити с кичури от ресни, красиво се развяваха. Краищата, а и самата тъкан на плаща бяха осеяни с блещукащи звезди. Сред тях пълната луна дъхаше пламтящи огньове. А там, където на вълни падаше това чудно покривало – от всички страни бе вшита непрекъсната гирлянда от всякакви цветя и плодове. Богинята носеше различни предмети. В десницата държеше меден систър. Неговата тясно извита като пояс основа се пресичаше с три по-малки пръчки и те при тройно разтърсване с ръка издаваха пронизителен звук. На лявата ръка висеше златна чаша с формата на кораб, върху чиято дръжка на лицевата страна надигаше глава усойница с широко издута шия. Божествените й стъпала закриваха сандали, втъкани с листа от победната палма. В този величествен вид, дишайки аромата на щастлива Арабия, богинята ме удостои с божествения си глас:

– Ето, аз съм при теб, Луций, трогната от твоите молби, аз – майка на цялата природа, господарка на всички стихии, първа рожба на времето, най-висша от боговете, царица на сенките в подземното царство, първа между небесните жители, единен образ на богове и богини; аз, която управлявам по своя воля блестящите върхове на лазурния свод, целебния лъх на морето, плачевното безмълвие ва ада; аз, единствена божествена сила, която под многобройни образи, с различни обреди, под различни имена почита цялата вселена. На едно място първородните фригийци ме наричат майка на боговете, богиня на Песинунт, на друго древните жители на Атика – Атина Кекропска, тук приморските кипърци – Афродита Пафоска, а критските стрелци – Артемида Диктина, триезичните сицилийци – Прозерпина Стигийска, елевсинците – древна богиня Деметра; едни – Юнона, други – Белона; тук Хеката, там Рамнузия, етиопците пък, които се озаряват от първите лъчи на изгряващото слънце, ариите и прославените в древността със своята наука египтяни ме почитат така, както трябва – наричат ме с истинското ми име: царствена Изида. Ето аз съм пред тебе, съчувствам на твоите беди, благосклонна и милосърдна към тебе. Престани вече да плачеш и жалиш, премахни скръбта си; с моята благословие над тебе ще възсияе спасителният ден!...”

Книгосрез XI

2011-02-14T10:43:00.001+02:00

Книгосрез X

2011-02-08T22:28:00.001+02:00

Книгосрез IX

2011-02-04T12:38:00.001+02:00

Книгосрез VIII

2011-02-03T15:36:00.001+02:00

Книгосрез VII

2011-02-02T07:46:00.001+02:00

Книгосрез VI

2011-02-01T11:18:00.001+02:00

Книгосрез V

2011-01-31T16:12:00.001+02:00

Книгосрез IV

2011-01-30T15:24:00.001+02:00

Из приказките на Добрия старец: Granny's Not Afraid

2011-01-28T16:58:00.001+02:00

Тази приказка не сте я чели, гарантирам. Автор е Добия старец, който знае всички приказки на света! И съм сигурен, че не сте и подозирали за тях…

Уханието раздвижи власинките в ноздрите му и те като пролетни треви го запредаваха към мозъка. Някакъв импулс се стрелна на подскоци през гръбначните му прешлени и го накара да потръпне целия (вкл. и опашката му, за която невинаги бе убеден, че е негова, но я приемаше по неизбежност – като кърлежите, впиващи се в кожата му). Намести с лапи бонето и очилата, придърпвайки със зъби юргана. Внучката щеше всеки миг да се появи. Представи си я как върви между брезичките и току се навежда да откъсне някое цвете. Или гъбка. Тук злорадо се изкикоти, защото имаше кофти спомени и от аленеещите цветя, и от мухоморките. После се съсредоточи в други детайли – и запреглъща лееща се слюнка.

За гъбките бе донякъде прав, макар и малката да различаваше отлично Amanita muscaria от Amanita caesarea – не на последно място и затова, че качулката на първата е с по-наситено червен цвят и посипана с искрящо бял прашец, който определено липсва при ядливата й посестрима, неслучайно наричана и „булка”. Ала не знаеше, а и нямаше как да знае, че на Мадлен (защото тя се казваше така!) й е писнало. Дори си бе ушила черна шапчица – на челото с обърната пентаграмка, но я носеше наопаки, за да подсили ефекта. И често си повтаряше, че някой ден ще се омотае с пластични експлозиви и като се наведе да целуне бабинка по челото, ще активира детонатора.

И този ден дойде.

Книгосрез III

2011-01-28T09:33:00.001+02:00

Книгосрез II

2011-01-27T11:57:00.001+02:00

Книгосрез I

2011-01-27T00:06:00.001+02:00

“Urinal Drink” и “GinkgoVin” – ама сериозно ли лекарствата трябва да се казват така?

2010-12-13T21:54:00.001+02:00

Разказ, който държа да споделя

2010-12-04T23:09:00.001+02:00

Днес прочетох изумителния сборник “Измислици” на Хорхе Луис Борхес. Сред всички страхотни разкази (или както там искате да ги наречете) “Вавилонската библиотека” тотално ме впечатли. Затова и държа да го споделя с вас – знам, че е малко дълъг за четене от компютърен екран, но няма да съжалявате, особено ако сте тежки библиофили като мен :)

      “Вселената (която някои наричат Библиотека) се състои от неопределен, а може би и безкраен брой шестоъгълни галерии с големи вентилационни шахти в средата, оградени със съвсем ниски перила. От всяка галерия се виждат по-горни и по-долни етажи - до безкрайност. Подредбата на галериите е неизменна. Всички стени освен две са покрити с двадесет дълги лавици, по пет от всяка страна; височината на лавиците, отговарящи на височината на етажите, едва превишава ръста на средновисок библиотекар. Една от свободните страни е свързана с тесен коридор, който води към друга галерия, съвсем същата като първата и като всички други. Вляво и вдясно от коридора има две мънички помещения. В едното може да се спи прав; в другото да се задоволяват естествените нужди. Спираловидната стълба се вие нагоре и надолу, изчезвайки в далечината. В коридора има огледало, което удвоява съвсем вярно всичко видимо. Огледалото навежда хората на мисълта, че Библиотеката не е безкрайна (ако тя наистина е безкрайна, за какво е това илюзорно удвояване?); лично аз предпочитам да мисля, че шлифованите повърхности изобразяват и обещават безкрайност... Светлината идва от едни сферични плодове, които носят названието лампи. Във всяка галерия има по две разположени диагонално. Светлината, която излъчват, е оскъдна, но вечна.
          Като всички хора от Библиотеката на младини пътешествувах; странствувах по следите на една книга, може би каталога на каталозите; сега, когато очите ми едва разчитат това, което пиша, аз се готвя да срещна смъртта на няколко левги от галерията, където съм се родил. Когато умра, нечии милостиви ръце, ще ме хвърлят през перилата; мой гроб ще бъде бездънното пространство; тялото ми дълго ще пропада, ще се разложи и ще изчезне във вихъра, предизвикан от безкрайното падане. Аз твърдя, че Библиотеката е безпределна. Идеалистите доказват, че шестоъгълните помещения са необходима форма на абсолютното пространство или поне на нашето чувство за пространство. Те смятат, че е немислимо да съществува триъгълно или петоъгълно помещение. (Мистиците уверяват, че в екстаз им се явявала кръгла зала с огромна кръгла книга, чийто безкраен гръб е долепен до кръгообразната стена; но техните твърдения са съмнителни, думите им - неясни. Тази циклична книга е Бог.) Нека засега се огранича да повторя класическото съждение: Библиотеката е сфера, чийто точен център е която и да е шестоъгълна галерия и чиято окръжност е недосегаема.
          На всяка от стените на всяка галерия има по пет лавици; на всяка лавица - по тридесет и две книги с еднакъв формат; във всяка книга - по четиристотин и десет страници; на всяка страница - по четиридесет реда; на всеки ред - около осемдесет черни букви. Букви има и на гърба на всяка книга; но тези букви не сочат, нито подсказват какво съдържат страниците. Знам, че такова несъответствие е изглеждало някога тайнствено. Преди да изложа накратко отговора на този проблем (а откритието му, въпреки трагичните последици, е може би най-важното събитие в историята), бих искал да припомня няколко аксиоми.
          Първо: Библиотеката съществува ab aeterno (лат. вечно). В тази истина, чието пряко следствие е бъдещата вечност на света, не може да се усъмни нито един здрав ум. Човекът, несъвършеният библиотекар, може да е плод на случайността или творение на зли демиурзи; вселената, снабдена с изящни лавици, загадъчни томове, нескончаеми стълби за пътешественика и отходни места за уседналия библиотекар, може да бъде само творение на бог. За да схванем каква огромна разлика има между божественото и човешкото, достатъчно е да сравним грозните и разкривени знаци, които несигурната ми ръка е надраскала върху корицата на една книга, със съразмерните букви по нейните страници: ясни, изящни, блестящо черни, неподражаемо симетрични.
          Второ: Броят на писмените знаци е двадесет и пет. (бел. а. Оригиналният ръкопис не съдържа цифри и главни букви. Пунктоацията се свежда до запетая и точка. Тези два знака, разстоянието между буквите и двадесет и двете букви на азбуката са задължителните давдесет и пет знака, изброени от непознатия (бележка на издателя). Тази констатация е позволила преди триста години да се формулира обща теория на Библиотеката и да се даде задоволителен отговор на неразрешимия дотогава проблем за неустановената и хаотична природа на повечето книги. Една книга, която баща ми видял в галерия на сектор петнадесет деветдесет и четири, се състояла от буквите MCV, натрапчиво повтарящи се от първия до последния ред. Друга (често търсена в тая зона) е същински лабиринт от букви, но на предпоследната й страница пише: "О, време, пирамидите ти". Всеизвестно е: на един смислен ред или едно вярно сведение се падат хиляди нелепи какофонии, грамади несвързани думи и безсмислици. (Знам една труднодостъпна зона, където библиотекарите са се отказали от суеверия и безполезен навик да търсят в книгите смисъл, смятайки, че е все едно да се търси смисъл в сънищата или в безредните линии на ръката... Те приемат, че създателите на писмеността са наподобили двадесет и петте естествени знака, но твърдят, че приложението им е случайно и че сами по себе си книгите не означават нищо. Това мнение, както ще видим по-нататък, е донякъде правилно.)
           Дълго време се е смятало, че тези неразгадаеми книги са написани на отмрели или непознати езици. Вярно е, че древните хора, първите библиотекари, са си служели с език, твърде различен от този, който използуваме днес; вярно е, че на няколко мили вдясно се говори на диалект, а деветдесет етажа по-нагоре езикът е неразбираем. Всичко това, повтарям, е вярно, но четиристотин и десет страници с неизменни MCV не могат да съответствуват на никое наречие и на никой език, колкото и примитивен да е той. Едни предполагали, че всяка буква може да влияе на следващата и че значението на MCV на третия ред на страница седемдесет и първа се различава от онова значение, което същото съчетание може да има на друго място и на друга страница; но тази мъглява хипотеза нямала успех. Други смятали, че става дума за тайнопис; това предположение е общоприето, макар и не в този смисъл, който влагали в него авторите му.
          Преди петстотин години началникът на една от по-горните галерии се натъкнал на една книга, неразбираема като всички други, но с почти цели два листа еднородни редове. Паказал своята находка на един странствуващ дешифратор и той му казал, че е на идиш. За по-малко от век се установило какъв е езикът: самоедско-литовски диалект на гуарани с окончания на класически арабски. Успели да разберат и съдържанието: общи сведения по комбинаторен анализ, илюстрирани с примери за вариации с неограничено повторение. Тези примери позволили на един гениален библиотекар да открие основния закон на Библиотеката. Този мислител установил, че всички книги, колкото и да са различни, се състоят от едни и същи елементи - разстоянието между буквите, точката, запетаята, двадесет и двете букви на азбуката. Той изтъкнал и един факт, който бил потвърден от всички пътешественици: В цялата огромна библиотека няма две еднакви книги. Изхождайки от тези неоспорими предпоставки, направил извода, че Библиотеката е всеобхватна и че в книгите по нейните лавици се съдържат всички възможни съчетания на двадесет и няколко писмени знака (това число, макар и много голямо, но не безкрайно) или всичко, което може да бъде изразено - на всички езици. Всичко: подробната история на бъдещето, автобиографиите на архангелите, достоверният каталог на Библиотеката, хиляди и хиляди фалшиви каталози, доказателство за фалшивостта на тези каталози, доказателство за фолшивостта на истинския каталог, гностическото евангелие на Василид, каментар към това евангелие, коментар към коментара на това евангелие, правдивият разказ за твоята смърт, преводът на всяка книга на всички езици, интерполациите на всяка книга във всички книги, трактатът върху митологията на саксите, който е могъл да напише (но не е написал) Беда, изчезналите книги на Тацит.
          Когато било провъзгласено, че Библиотеката съдържа всички книги, хората най-напред изпитали необикновено щастие. Всеки се чувствувал притежател на непокътнато тайно съкровище. Нямало проблем - личен или световен, за който да не се намери убедително решение в някоя от галериите. Вселената добила смисъл, вселената станала изведнъж безпределна като надеждата. По това време упорито се заговорило за Оправданията: книги с апологии и пророчества, които оправдавали завинаги деянията на всеки човек във вселената и криели чудни тайни за неговото бъдеще. Хиляди жаждущи напуснали милата родна галерия и се втурнали нагоре по стълбите, тласкани от суетния стремеж да намерят своето Оправдание. Тези странници се карали из тесните коридори, изричали грозни проклятия, душели се един друг по приказните стълби, запокитвали на дъното на тунелите измамните книги, загивали, хвърлени в бездната от обитатели на далечни краища. Някои полудявали... Оправданията наистина съществуват (аз съм виждал две, отнасящи се за хора от бъдещето, за хора, които може би не са измислени), но търсачите били заблавили, че вероятността човек да намери своето Оправдание или някой лъжлив негов вариант е равна на нула.
          По същото време всички се надявали, че ще бъдат разрешени най-големите загадки на човечеството - произходът на Библиотеката и произходът на времето. Вероятно тези сложни загадки могат да се обяснят с думи: ако езикът на философите е непригоден, многообразната Библиотека сигурно е създала необходимия нечуван досега език и речници и учебници по граматика на този език. Вече цели четири века хората се ровят из галериите... Има и официални търсачи, изследвачи. Виждал съм ги по време на работа - пристигат винаги капнали от умора; говорят за някаква стълба без стъпъла, по която едва не се пребили; разговарят с библиотекаря за галерии и стълби; понякога взимат най-близката книга и я прелистват, търсейки мръсни думи. Явно никой не се надява да открие нещо.
          Огромната надежда, естествено, била последвана от дълбоко униние. Мисълта, че на една от лавиците на някоя галерия се крият ценни книги и че тези ценни книги са недостъпни, изглежда почти непоносима. Някаква нечестива секта подбудила хората да прекратят търсенията и да опитат нещо друго: да разбъркват букви и знаци, докато не се получат благодарение на невероятна случайност каноническите книги. Властите се видели принудени да вземат строги мерки. Сектата престанала да съществува, но като малък съм виждал старци, които се усамотяваха в отходните места и разбърквайки метални дискове в чашка за зарове, се мъчеха да наподобяват божествения безпорядък.
          Други, напротив, смятали, че главната цел е да се унищожат безполезните книги. Те нахълтвали в галериите, показвали съответния документ, не винаги фалшив, с погнуса прелиствали някой том и осъждали на унищожение цели лавици: на техния очистителен, аскетически бяс се дължи безсмислената загуба на милиони книги. Имената им са прокълнати, но онези, които оплакват "съкровищата", унищожени от тяхното безумие, забравят два очевидни факта. Първо, Библиотеката е толкова необятна, че каквато и да е щета, причинена от човек, се оказва нищожна. Второ, всяка книга е единствена, незаменима, но (тъй като Библиотеката е всеобхватна) винаги съществуват стотици хиляди несъвършени копия: книги, които се различават помежду си само по някоя буква или някоя запетайка. В противовес на общоприетото мнение се осмелявам да допусна, че последиците от изстъпленията на Очистителите са преувеличени от ужаса, който предизвикали тия фанатици. Те били обладани от безумното желание да завладеят книгите на Пурпурната галерия - книги с по-малък от обикновения формат; всесилни, мъдри и вълшебни.
          Известно ни е и друго суеверие от онова време: за Човека на Книгата. На някоя от лавиците в някоя галерия (мислели хората) непременно съществува една книга, символ и обощение на всички останали: някакъв библиотекар я бил прочел и станал богоравен. В езика, на който се говори в тая зона, още има следи от култа към този древен служител. Мнозина се отправяли да Го търсят. Цели сто години се лутали напразно. Как да намерят тайнствената свещена галерия, където Той е живял? Някой предложил един регресивен метод: за да се намери книгата А, първо трябва да се открие книга B, която ще посочи къде се намира А; за да се намери книгата B, първо трябва да се открие книга C - и така до безкрайност. . . В подобни приключения пропилях и изчерпах годините си. На мен самия не ми изглежда невероятно на някоя лавица във вселената да има една всеобхватна книга (б.а. Повтарям: достатъчно е една книга да бъде възможна, за да съществува. Изключено е само невъзможното. Например: нито една книга не може да бъде същевременно и стълба, макар че без съмнение има книги, които отричат и доказват подобна възможност, и други, чиято структура съответствува на структурата на една стълба); моля неведомите богове един човек - един-единствен, макар и преди хиляди години! - да е намерил и прочел тази книга. Ако почестите и мъдростта, и щастието не са отредени за мене, нека бъдат за други. Нека има небе, макар и мястото ми да е в ада. Нека бъда опозорен и погубен, но поне за един миг, поне за един човек Твоята огромна Библиотека да намери оправдание.
         Безбожниците твърдят, че за Библиотеката безсмилицата е норма, а смисленото (и даже най-елементарната логика) едва ли не е чудесно изключение. Говори се (чувал съм) за "трескавата Библиотека, в която произволните книги са непрестанно изложени на риска да се превърнат в други книги и като обезумяло божество едновременно утвърждават, отричат и смесват всичко". Тези думи, които не само разкриват безпорядъка, но и го доказват нагледно, явно издават лош вкус и безнадеждно невежество. В действителност Библиотеката изключва всички езикови структури, всички възможни варианти на двадесет и петте писмени знака, но не и абсолютната безсмилица. Излишно е да отбелязвам, че най-хубавата книга в многобройните галерии, които завеждам, е озаглавена "Вчесан гръм", друга се казва "Гипсовият гърч", трета "Аксаксаксас мльо". Тези ан пръв поглед несвързани заглавия без съмнение могат да имат таен или алегоричен смисъл; този смисъл е изразен с думи и ex hypothesi вече съществува в Библиотеката. Каквото и съчетание от букви да напиша, например

на един от тайнствените езици в божествената Библиотека то съдържа страшен смисъл. Всяка сричка, която произнасяме, е пълна и с нежност, и с боязън; всяка означава на някой от тези езици могъщото име на бог. Да говорим, значи да изпадаме в тавтология. Това мое безполезно и многословно писание вече се съдържа в някой от тридесетте тома на една от петте лавици на някоя от неизброимите галерии - така както и неговото опровержение. (N възможни езика използуват един и същ запас от думи; в някои знакът "библиотека" допуска правилното определение универсална и постоянна система от шестоъгълни галерии, но "библиотека" е и "хляб" или "пирамида", или какъвто и да е друг предмет и седемте определящи я думи имат друго значение. Ти, който четеш тези редове, сигурен ли си, че разбираш моя език?)
Постоянно пиша, за да се отвличам от мисълта за сегашното положение на хората. Съзнанието, че всичко е вече написано, ни унищожава или ни превръща в призраци. Зная места, където младежите коленичат пред книгите и в изстъпление целуват техните страници, но не могат да прочетат нито една буква. Епидемиите, еретическите раздори, странствуванията, неизбежно израждащи се в разбойничество, рязко намалиха броя на населението. Струва ми се, вече споменах за самоубийствата, от година на година по-чести. Може би старостта и страхът ме вкарват в заблуждение, но подозирам, че човешкият род - единственият - е на път да изчезне, а Библиотеката ще продължава да съществува: осветена, необитаема, безкрайна, съвършено неподвижна, изпълнена с ценни книги, безполезна, нетленна, тайнствена.
Току-що написах "безкрайна". Не сложих това прилагателно поради склонност към реториката; поддържам: логично е все пак да мислим, че светът е безкраен. Онези, които смятат, че той има граници, допускат, че някъде в далечината коридорите, стълбите и шестоъгълните галерии могат по необясним начин да се свършат - а това е абсурдно. Онези, които си го представят без граници, забравят, че е ограничен броят на възможните книги. Аз се осмелявам да подскажа следното решение на този прастар проблем: Библиотеката е безгранична и периодична. Ако един вечен пътешественик тръгне в която и да е посока, той би се убедил след много векове, че едни и същи книги се повтарят в един и същ безпорядък (който с повторението се превръща в порядък - Порядъкът). Тази изящна надежда е утеха за моята самота. (б.а. Летисия Алварес де Толедо отбелязва, че тази огромна Библиотека е излишна; всъщност достатъчен би бил един-единствен том с обикновен формат, с шрифт кегел девет или десет пункта, състоящ се от безкраен брой безкрайно тънки листове. (В началото на седемнадесети век Кавалиери е казал, че всяко геометрично тяло представлява безкраен брой плоскости.) Такъв изящен вадемекум не би бил удобен за работа: всеки видим лист би се раздвоявал на други като него; непостижимият за ума среден лист не би имал обратна страна.)

Превод от испански: Анна Златкова

Исус победи света!

2010-11-27T23:02:00.001+02:00

Нека не се тревожат сърцата ви. Исус победи света!!!

Или поне така излиза от плакат пред католическата църква в София. Чудно ми е какво мислят за тази победа милиардите, които не вярват в нашенската версия на религиозна обсесия?

Защо децата идиотясват?

2010-11-23T14:42:00.001+02:00

Просто не мога да се сдържа да не споделя с вас тази страхотна картинка, на която попаднах във фейса. Едно много добро обяснение за идиотизма сред децата, което не ми бе хрумвало досега:

Още един бестселър от Божката Браун! История, в която Трябва да Повярвате!

2010-11-16T13:01:00.001+02:00

“Всичко започна на 28 юли 2010 г. Точно в 13,30 часа на дълбочина от 0,20 м от пода на късната базилика открихме мраморен реликварий (мощехранителница), поставен в "касета" (0,50 x 0,30 м) от тухли, свързани с хоросан. Вълнението ми трудно може да се предаде с думи. Когато го видях, трябва да призная, не посмях да го вдигна сам, за да го пренеса в музея. Знаех, че откритието е прекалено важно и според политиката на екипа, с който работя, то трябваше да се "случи" пред очите на всички”…

Така започва Историята на Чудото. Един Трилър с фантастичен размах от първата секунда, когато няколко костички по телепатичен път разкриват своя ДНК-произход на Първожреца на Българщината. Пред камерата – няма лъжа, няма измама, Кашпировски пасти да яде.

Ама бил Министър и имал Отговорности? Че нали няма Портфейл, що да се трепе? Ей ти случай да напълниш гушката, хеле има и вестници, дето да ти дават трибуна за всяка дивотия, която ти хрумне.

А само преди дни се чудех на странната лудост, обзела мало и голямо, тръпнещи че са видяли нещо, което не знаят какво е, от кого е, откога е и прочие незнания. Ама имат Вяра, ще кажете. Имат, една гола вяра им е останала и тя върху ментаци лежи.

Пък Божката си е Автор, малко ли свои книжки продаде в НИМ, докато му бе директор?

И какво, “мощите на св. Йоан” са вече истински, така ли?

2010-11-13T19:40:00.001+02:00

Медиите у нас свършиха перфектно своята част от работата около създаването на мита за “мощите на св. Йоан”, помпозното наименование на няколко спорни костички от незнаен произход.

Първо се посмяхме на простодушието (и антинаучността) на Божката, който с един поглед ги определи за автентични, а после категорично отказа да даде възможност за научен анализ. По медиите цареше въодушевление, но поне се даваше шанс за известно критично мислене.

Сега такова нещо няма. По всички телевизии и печатни издания безкритично се изсипват новини за “мощите”, а сега около идването на Путин истерията стана пълна. Мало и голямо сега трепетно въздиша пред камерата, че са видяли мощите и са имали мощно катарзисно изживяване. Абе тия мен или главно себе си лъжат не мога да разбера?

Един ден ще бъде написана история на прехода през призмата на всички лъжи, които са били наложени чрез умела медийна манипулация. Сред тях са както идването на власт на Сакса, така и на Бойко, че и колко още знайни и незнайни събития.

И там някъде ще има една малка глава, озаглавена “Залъгването на тълпата с фалшиви религиозни реликви”.

Пък хората си вЕрват. И се кръстят. И псуват. И най-важното - пасуват.

Не искам пенсия, мамка му!

2010-11-03T18:18:00.001+02:00

Все по-често забелязвам, че когато говорим за работите си, всички ме питат дали ме осигуряват. Обичайно отговарям, че за здравните да, а за пенсионните не ме интересува. На което обикновено ме гледат странно и питат “Ама как не те интересува, то сега се трупа. Аз знаеш ли откога събирам?”.

На което аз зяпвам. Защото понякога това не са хора на възраст, възпитани в старата система и осланящи се на държавата безрезервно. А мои околонабори, родени през 80-те.

На всеки отговарям едно и също. Толкова ли не вярваме в себе си, та отсега сме се загрижили за пенсия? Та ние сме на по 20-25-30! Нямаме ли намерение да живеем нормално, да сложим нещо настрана, да изградим живота и бъдещето си? Не вярваме ли в себе си и безкрайните възможности пред всички ни? Или вече сме сигурни, че като станем на 70, ще зависим на благоволението на тогавашните управляващи с техните прищевки и клептомански наклонности?

Аре стига бе! Стига солидарности! Нека седнем и поработим за себе си, близките си, децата си. За хората, за които искам да работя. А не за някого там навън или за безбройната армия държавни служители – хрантутници. Които дори не ми дават частичка уважение, че се хранят от моите данъци.

Не искам да внасям пенсионни осигуровки. Не искам държавата-крадла да трупа каквото и да е на мое име за старини. Знаем, че това е лицемерие. Не искам пенсия, мамка му!

Ако не мога да си осигуря нормални старини, значи съм пропилял живота си напразно. И никой не ми е виновен за това.

За волейбола и кюмбето

2010-10-28T18:56:00.001+03:00

Прехвърчащият навън сняг ми напомни за една забавна случка от бурната ми волейболна младост.

Бяхме на мач, ако не се лъжа в Червен бряг. Пристигаме криво-ляво с един раздрънкан бус, в който предните облягаха лактите си на краката на задните – трудно се събират на малко пространство толкова хора с приличен ръст.

Та влизаме в залата и застиваме в тежка почуда. Едно на ръка, че някои прозорци бяха счупени и през тях навяваше сняг. По-стряскащото беше едно солидно кюмбе, разположено до игрището. Съвсем истинско класическо кюмбе, с все кюнците.

Преоблякохме се, зъзнейки, в съблекалнята и влязохме да загряваме. В това време домакините запалиха кюмбето и след започване на мача щастливите резерви се скупчихме около него. Ако не ме лъже паметта, започнахме и да люпим семки с ясното желание да не се налага да влизаме в игра, тоест да се отдалечим от живителната топлинка.

Но неизбежното просто нямаше как да не се случи. Една топка се отплесна и изнесе кюнците, които кротичко отвеждаха дима вън от залата. Задушлив пушек започна да се насъбира над игрището… и изобщо не си спомням как довършихме мача. Нито дали спечелихме.

Но няма да забравя кюмбето със сигурност. Нито че в тази зала при друго гостуване в по-топъл сезон публиката усърдно ни замеряше с монети и бонбони, а след като инфарктно победихме, трябваше да се изнасяме ударно, за да няма въргал.

Не бяха лоши времена, да знаете :)

Детето е една стотица

2010-10-24T14:02:00.001+03:00

В книгата “Елементът” на Кен Робинсън срещнах една страхотна поема с автор Лорис Малагуци, създател на специфична система на учене, която дава сериозен превес на изкуствата като инструмент за постигане на по-добри резултати и в “сериозните” науки. Поемата ми се навърза в главата с няколко книги, които прочетох в последно време, отнесени към темата за вредата от образованието в стандартния му вид.

Детето

е една стотица.

Детето има

сто езика,

сто ръце,

сто мисли,

сто начина на мислене,

на игра, на говорене.

Сто – винаги сто

начина на слушане,

на удивляване, на обичане.

Сто радости

за възпяване и разбиране.

Сто свята

за откриване,

Сто свята

за измисляне,

Сто свята,

за които да се мечтае.

Детото има

сто езика

(и сто стотици още),

но му открадват деветдесет и девет.

Училището и културата

отделят главата от тялото.

Те казват на детето:

да мисли без ръце,

да прави нещата, без да използва главата си,

да слуша и да не говори,

да разбира без удоволствие,

да обича и да се удивлява

само по Великден и Кледа.

Те казват на детето:

да открие света, който вече е тук,

и от стотицата

те открадват деветдесет и девет.

Те казват на детето:

че работата и играта,

реалността и фантазията,

науката и въображението,

небето и земята,

разумът и мечтите

са неща,

които нямат нищо общо помежду си.

И така те казват на детето,

че стотицата не е тук.

А детето казва:

Няма начин. Стотицата е тук.

Решетки!

2010-10-18T17:11:00.001+03:00

От вчера светът ми е ограничен. На слънчевата ми тераса, отворена към зеленината (е, и един паркинг) вече има решетки.

И това е за мое добро. За да не влезе отново някой като у дома си и да замине с лаптопа. Представяте ли си – вместо да опандизят този, дето ми задигна вещите, аз се слагам зад решетки!

Тъпо ми е. Грозни са. Дори и извити, с декорации – това са си решетки. И ме отделят от света. Чувствам се като див звяр, който трябва да бъде опазен. Край на удоволствието да чета с качени крака на парапета. Край на протягането към дъждовните капки. Няма да прегръщам вече момичето си, седнала несигурно на парапета.

Зарешетихме се. Светът е опасен. Да се затворим в клетки и да цъкаме клавишите по цял ден, “живеейки” с всеки и всички едновременно. Но да не забравим да си купим де що има антивирусни програми и защитни стени. Че светът и през компютърния екран може да ни сграбчи.

Аз съм зад решетките. Те ти свобода, Санчо.

Хвърлянето на боклуци строго забранено!

2010-10-13T15:52:00.001+03:00

Гледка в Борисовата градина.

Интернет наистина убива книгата

2010-10-06T18:22:00.001+03:00

Днес започнах да чета една книга – “The Shallows: What the Internet Is Doing to Our Brains” на Николас Кар, която още в първите си 30 страници затвърди в мен убеждението в нещо, което си мислех отдавна, но не смеех да го повярвам.

Интернет убива книгата. Не, не заради пиратството, по тази тема имам ясно мнение. Самата същност на интернет – бързото сърфиране през десетки сайтове, пресяването на огромно количество информация, плъзгането на погледа по страниците, системното игнориране на дълъг или плътен текст… всички тези неща ни обричат на невъзможност да четем книги.

Усещам го по себе си. Като по-малък, преди да съм докосвал компютър в живота си, обикновено хващах книга и я оставях прочетена няколко часа по-късно. Поглъщах наред и помнех страшно много. Това бе естествено като дишането.

Сега не мога. Постоянно оставям книгата, за да цъкна нещо. Ще ми се да се поразходя. Да си поговоря с някой. Изпускам нишката на сюжета, особено ако е на английски или по-завъртян. И се налага да се връщам. Не помня. Ако не е Книголандия да ми припомня какво впечатление ми е оставила някоя по-незначителна книга (все още помня важните, де), може изобщо да не си спомня името на главния герой например.

Аз поне съм израснал без компютър. А поколението след мен, които се докосват до него успоредно с научаването на азбуката? За тях книгата никога няма да е разбираема. И то не защото са тъпи. Просто интернет променя мозъците и мисленето ни.

Шизофренично е. Световната мрежа, която ни дава достъп до милиони книги, ни лишава от възможността да ги прочетем и разберем. Писането на блог, който ми отвори огромни хоризонти и то именно свързани с книгите, май се оказва улица без изход.

Чудя се дали мога поне за себе си да променя нещо. Да намаля стоенето пред компютъра, да се помъча да си върна концентрацията сред страниците. Та на мен ми плащат за четене и писане, дявол да го вземе! Мечтаната работа, а има реална опасност в един момент да осъзная, че вече не мога да я върша ефективно.

Затова в събота ще четем, ще четем с желание. Ние може да сме последното поколение, способно да прочете и осмисли сериозни книги. Да, винаги ще има единици, които ще съумеят да направят това – но масите ще са необратимо впримчени в мрежата.

Аз не съзирам изход.

БНТ и спорта

2010-09-29T16:34:00.001+03:00

Да направим малка равносметка.

Световно по футбол – БНТ дава всички мачове.

Световно по баскетбол – БНТ дава доста от мачовете.

Световно по волейбол – сори, ама само мачовете на нашите са важни.

Що не си…

Стъклен дом

2010-09-28T17:37:00.001+03:00

Студено е. Преспите са затрупали земята като погребален саван. Вятърът бушува, подчинявайки хората на своята воля. Те смирено се привеждат пред силата на повеите му. Роби.

Стоя на завет. Няколко струпани кашона делят ме от земята. Дрехите ми са видяли много стопани и лета. Нямам нищо на този свят. Свободен съм.

Имам стъклен дом. Дом за душата ми. Отварям бутилката и отпивам с наслада. Алкохолната магма се втурва по жилите ми, дарявайки топлина.

Душата ми се отделя. И влиза в своя стъклен дом. Там й е по-добре.

Какво е общото между порноклип на Емануела и Достоевски?

2010-09-26T15:58:00.001+03:00

Издирвам си аз информация за “Престъпление и наказание” и попадам в един интересен сайт, наречен “В помощ на ученици и студенти”, в който сериозната информация е гарнирана с впечатляващ банер…

Банерът наистина насочва към сайт, от който може да се свали видеофайл, навярно с посоченото съдържание. Така е, трябва да се помага на учениците и студентите. Пък после ученето не било забавление!

И вижте какво пише точно над банера – “Горд съм, че съм българин”. Вие не сте ли?

Тук съм

2010-09-24T21:01:00.001+03:00

Сякаш от години не съм писал тук.

Някога любимото ми място, този блог трябваше да отстъпи мястото си на своя наследник Книголандия. И макар това да бе неизбежно, тъжно ми е, че не ми остава време да го поддържам. Все пак ще се опитам, обещавам ти го, блогче.

Около мен цялата вселена се е завъртяла. И в “Сега”, и в “Изток-Запад” се работи на пълни обороти, въпреки заблудата на повечето ми приятели, че хич не работя, щом не кисна по 8 часа в редакцията/офиса. Щастлив съм с работа, която може да се върши у дома или в парка с бира в ръка. Вярното ми колело ми дава свободата на движение, която е толкова ценна – направо не знам какво ще правя след първи сняг, когато трябва да се затворя в консервите на градския транспорт.

Чудя се какво да ви разкажа. Дали че съм влюбен? Мне, няма смисъл, и аз самият не знам какво става в тази област. И книгите мълчат по този въпрос и не ми помагат ни най-малко.

Животът онлайн в последно време не ми понася. Имам ясното чувство, че се отразява на четенето – почти не успявам да се съсредоточа в книга. А за книголандската ми същност това е убийствено. Вчера от една от националните телевизии ме изненадаха с много готино предложение, което е признание за труда ми в Книголандия – скоро ще научите подробности, обещавам.

Реших да пропусна докторантурата тази година. Имам нужда от почивка от учене, пък и смятам, че в работите си научавам повече, отколкото в аудиториите. Неразбориите в СУ също ме демотивираха тотално – това не е нормална ситуация. То какво ли остана нормално в тази държава?

Ето ме. Тук съм още и не съм избягал, Всичколандия. Мисля си колко щастлив бях, когато това място се развиваше с пълна пара, когато пишех за какво ли не и срещнах първите онлайн приятели, с които и до ден днешен поддържаме връзка. Тогава имах едно прекрасно момиче до себе си и смятах, че целият свят е в краката ми – колко забавни са заблудите на тази възраст, нали?

Всичко тече и се променя. Сега дори съм се навил да издам една книжка с най-близката ми приятелка, но пак оставям времето да се изтича пясъчно между пръстите ми и не се заемам.

Това е проблемът. Времето. И дните му-песъчинки, които свършват толкова бързо. Не успявам да открия рецептата на удържането им. Но ще измисля какво да правя.

Тук съм. И никъде няма да ходя.

P.S. Искам да ви разсмея – по случай започващото утре световно по волейбол ще ви запозная с едно ранно мое Аз. Аз съм онзи правия в ляво, а до мен е баща ми – треньорът на отбора. Снимката е правена преди мача за общинско първенство, в който разгромихме съседите от Кула – да, получихме флагчето още преди мача, двубоят бе изключително неравностоен и това бе ясно предварително.

Няколко дни преди това бе един от най-незабравимите моменти в живота ми - финалът на градското срещу вечните съперници от Природната гимназия. В първия гейм ни поведоха с 0:10 и цялата претъпкана зала вече предвкусваше третия ни пореден загубен финал. Но не би – вдигнахме се и спечелихме този мач. За последен път един славен отбор бе в полето и бяхме едно цяло. Бе велико.

Хе, ще си сипя едно по случай този спомен :)

За кучето и кебапчето

2010-09-18T11:18:00.001+03:00

Не давам ухо на бръщолевенията на земеделския министър, но това куче наистина не е е гладно…

За интернет и книгите – част IV

2010-09-09T16:09:00.001+03:00

Четвъртата част от доклада, който изнесох на българо-руската литературна конференция в Камчия. Тук са първата, втората и третата части.

Електронните книги

Едно устройство ще допълни силата на интернет – това е електронната книга. Пълната имитация на четене като от обикновена книга е вече факт. Още повече възможността един човек да носи в себе си цяла библиотека. Само като фон остават далеч по-широките възможности за търсене на определени пасажи, улеснено цитиране и прочие.

Отново ще дам пример с Русия. Именно там Паулу Коелю прави един любопитен експеримент. През 1999 г. той се натъква в интернет на руско издание на творбите си с неплатени авторски права. В разрез с мисленето на някои наши издатели решава да сложи руския линк в своята уеб страница, тъй като нямал какво да губи – на целия руски пазар се били продали едва няколко хиляди бройки от книгите му. Резултатът бил повече от изненадващ. Безплатното електронно разпространение на неговото творчество увеличило продажбите в руските книжарници до 10 милиона екземпляра. И всичко това само за период от две години.

Четенето в интернет не осуетява продажбата на „истинските книги“ - напротив – то го насърчава и подкрепя. И това трябва да бъде осъзнато, а не да се прибягва до идиотски полицейски акции. Четенето не е престъпление и никога няма да бъде. Затова и тогава издигнах един лозунг, който гласеше: „Пиратството ограмотява“.

Наскоро най-големият книгопродавец в света – сайтът amazon.com, обяви че продажбите на книги в електронен формат са надминали с над 30% тези с твърди корици. Трендът се обърна и няма изгледи това да се промени. Бъдещето принадлежи на книги в електронен формат, които неминуемо ще струват една малка част от цената на сегашните, но ще се продават в немислимо по-големи количества – така печелят читателите, печелят и авторите.